Шефът на Федералния резерв Бен Бърнанке споделил през юли пред банковата комисия на Сената, че никой на практика не разбира цените на златото и че той самият не претендира да ги разбира. Ако неговите колеги централни банкери се бяха вслушали в самопризнанията му и бяха спрели да складират златни резерви, управляваните от тях институции нямаше да натрупат загуби за 545 млрд. евро след началото на срива на котировките на благородния метал. През септември 2011-а върховата му стойност бе 1921.15 щ. долара за тройунция. Оттогава досега златните цени са паднали с 31 процента.
Централните банки, които притежават 18% от цялото добито злато на планетата, са купили 535 тона през 2012-а – най-голямото количество от 1964-а досега. Най-едър купувач е била Русия, която е увеличила златните си резерви с 20% от септември 2011-а насам. Правителствата ще попълнят трезорите си с още 350 тона злато, оценявани на около 15 млрд. щ. долара и през тази година, съобщава базираният в Лондон Световен златен съвет. Експерти на Моргън Стенли пък очакват до 2018-а нови покупки за повече от 500 тона от благородния метал.
Според техническите анализатори златото е прекъснало продължилия 12 години период на възход през април 2013-а. В момента то се търгува в близост до 1310 щ. долара за тройунция. Паричните стратези, които отговарят за защитата на икономиките от инфлация, често не улучват правилния момент за покупка на злато и го купуват на високи цени или го продават на ниски. По оценка на специалисти от бранша централните банкери са лоши търговци на злато, защото пазарът е труден и понякога цените там се движат от емоции, а не от фундаментални фактори. Например Великобритания продаде около 395 тона от скъпоценната суровина между юли 1999-а и март 2002-а, а само след месец котировките достигнаха най-ниските си стойности за последните две десетилетия. Средната цена на английските златни сделки била около 277 щ. долара за тройунция.
Златото поскъпна със 70% от декември 2008-а до юни 2011-а, след като Федералният резерв започна да печата пари и вкара в местната финансова система над 2 трлн. щ. долара, за да подкрепи националното стопанство.
Ако се отчете натрупаната инфлация, днешните цени на златото са почти с 50% по-ниски отколкото през 1980-а, според калкулатора на интернет страницата на клона на Федералния резерв в Минеаполис. Тогава жълтият метал е достигнал рекордните за онова време 850 щ. долара за тройунция , след като политически и финансови трусове в края на 70-те години на миналия век предизвикаха скок на потребителските цени.
Най-прецизните анализатори на златните цени прогнозират, че спадът на цената на златото ще се задълбочи. Банкери от Голдмън Сакс груп предвиждат цена от 1110 щ. долара за тройунция след 12 месеца, а експерти от Сосиете женерал – 1125 щ. долара за тройунция през 2014-а. През четвъртото тримесечие на 2013-а пък очакванията са за средно 1300 щ. долара за тройунция.
В момента златните резерви на централните банки се оценяват на 1.35 трлн. щ. долара.
