Президентът на САЩ Барак Обама играе ва банк. Той отбива всякакви опити на републиканците да обвържат увеличението на тавана на публичния дълг на страната с ангажименти да ореже разходите и особено да отложи здравната реформа. Обама дори определи политическите си опоненти като изнудвачи и субекти, които вземат заложници. Стратегията му засега печели привърженици у дома, поне според последните сондажи на общественото мнение, които агенция Галъп публикува на 9 октомври . Те показват, че положително оценяват действията на Републиканската партия 28% от американците – с 10% по-малко, отколкото в допитването през септември. Това е най-ниската подкрепа за консерваторите, откакто през 1992-а Галъп е започнала да проучва нагласите на обществото.
Междувременно във Вашингтон текат интензивни консултации. Републиканците от Камарата на представителите, в която те имат мнозинство от 232 членове срещу 220 за демократите на 10 октомври, се събраха в Капитолия в 10 ч. местно време, за да обсъдят стратегията си. Същия ден всички демократи в Сената – 54 от общо 100-те му членове, проведоха среща с Обама в Белия дом (в 13.45 ч.). Часове по-късно – в 16.35 ч., той се срещна и с 20 парламентарни лидери и председатели на комисии от Републиканската партия, предвождани от парламентарния шеф Джон Байнър.
Положителното вследствие от тези совалки е, че има диалог и че републиканците отстъпиха малко. Последно те предлагат да се дадат пълномощия на финансовото министерство да плаща сметките до 22 ноември, а в замяна президентът да поеме ангажимент да преговаря за намаление на дълга в дългосрочен план и за данъчна реформа. Но президентът не е казал нито да, нито не, твърди републиканецът Пол Райън – председател на бюджетната комисия в Камарата на представителите.
Междувременно на 11 октомври е била насрочена и среща между членове на републиканското малцинство в Сената и Обама. Те пък работят по предложение за целогодишно финансиране на правителството на нива, съобразени с влезлия в сила на 1 март закон за автоматично орязване на разходите в отделни категории, но като се разреши гъвкав подход на агенциите да прехвърлят пари. Сенаторите искат да добавят тази оферта към евентуално краткосрочно увеличение на лимита на дълга.
Демократите от Сената пък планират специално предварително гласуване на 12 октомври, чрез което да пробват ще мине ли тяхната идея битката за тавана на дълга да се отложи за 2015-а. Парламентарният им лидер Хари Райд е сигурен, че ще успее да привлече шестима демократи на своя страна, за да премине прага на необходимата подкрепа от 60 гласа.
До 17 октомври остават пет дни, а щатската администрация не функционира нормално вече две седмици.
Обама посочи и кой е истинският бос в тази схватка: пазарът на облигации. Подкрепи го Ръс Черто – управителен директор на инвестиционната фирма Брайън кепитъл, който подчертава, че пазарът е крайният арбитър на всяка политика, основният барометър и механизъм за въздействие. Това се видя и на практика. На проведения на 8 октомври аукцион за четириседмични щатски ДЦК инвеститорите са поискали почти тройно по-висока доходност, отколкото през миналата седмица – 0.35 срещу 0.12 процента. Това съобщи официално министърът на финансите Джейкъб Лу по време на изслушване във финансовата комисия на Сената на 10 октомври. Икономисти напомнят, че няколко пропуснати плащания по държавни облигации през 1979-а в резултат на кратък технически срив са тласнали нагоре лихвените проценти с 0.6% и от това разходите на щатската администрация по обслужване на дълговете са се увеличили с 12 млрд. щ. долара годишно. А днес само 1% ръст би увеличил правителствените разходи със 120 млрд. щ. долара на година.
Расте безпокойството и сред най-големите инвеститори в щатски облигации – Китай и Япония, вложили в такива книжа общо над 2.4 трлн. щ. долара. Токио вече пресмята какво ще му струва евентуално спиране на обслужването на щатските задължения към страната. Пекин също настоява Щатите да положат усилия да предотвратят фалита си. От септември 2008-а насам Китай е най-едър собственик на щатски ДЦК и е инвестирал в тях 1.28 трлн. щ. долара към края на юли. Следва Япония с 1.14 трлн. долара.
Емитираните към момента щатски облигации са в размер на 11.9 трлн. щ. долара. Почти половината са собственост на чуждестранни инвеститори, а книжа за 2 трлн. щ. долара държи Федералният резерв.
Генералният секретар на ОИСР Анжел Гурия пък предупреди на 9 октомври, че сегашната политическа безизходица в Щатите съвсем ненужно подлага на риск стабилността и растежа не само на националната, но и на световната икономика.
