В отчета си за 100-те дни управление на повереното й ведомство министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова посочи, че е получила много лошо наследство. По думите й то се изразява в неусвоени пари по европейските фондове, слаба подготовка за оперативната програма Наука и образование за интелигентен растеж, множество подадени жалби по Закона за академичния състав и липса на достатъчно средства за Българската академия на науките.
Освен че се ангажира с разрешаването на тези спешни казуси, Клисарова обеща приоритетно да довърши и представи Стратегията за развитие на висшето образование, която евентуално ще внесе някакъв ред в системата. Това е крайъгълен камък за успеха й като министър, защото независимо от многократните промени действащият Закон за висшето образование
не гарантира дори минимален контрол
nbsp;
върху огромния финансов поток, изливащ се в университетите. Никой не може да проследи дали милионите се харчат ефективно, след като държавните вузове получават акредитации про форма, а ресорното ведомство приема на доверие исканията им за пари, които уж са жизнено необходими за издръжка на умножаващите се специалности. Заради липсата на ефективност при регулирането на харчовете им висшите учебни заведения необезпокоявани приемат на принципа куцо и сакато, студентът е злато. И логично след дипломирането си създадените висококвалифицирани специалисти се озовават зад щанда на някой магазин или още по-лошо – на опашката в бюрото по труда.
Фактите, излезли от дългоочаквания доклад на Сметната палата как се реализират завършилите висше образование в периода 2009-2012-а, навеждат на още по-стряскащи заключения. Оказва се, че за тези четири години в 37-те държавни университета са
налети над 1.34 млрд. лева
бюджетни субсидии, но въпреки това резултатът е отчайващ. Едва една четвърт от дипломиралите се работят на позиция с изисквано висше образование.
Разбира се, не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. На малкия български образователен пазар съжителстват 51 акредитирани висши училища, от които 37 държавни и 14 частни, с работещи 185 факултета, 15 филиала, 20 колежа, 55 департамента, 8 академични направления, 13 центрове и 5 института. Очевидно този рояк от висши образователни институции не може да гарантира качествено образование най-малкото поради липсата на достатъчно подготвени преподаватели. Номерът с гостуващите професори, подписали по четири-пет договора, работи добре само за университетите, за да покрият те образователните стандарти. Оттам нататък се приемат студенти, без никой да се интересува какво ще се търси на пазара на труда след пет години. Резултатът е пренасищане с кадри по едни специалности и тотална липса на други. Повече от половината вузове например са акредитирани да обучават студенти по икономика, администрация и управление. В тези направления бройката на учещите е нараснала за четири години с над 17 хил. души, въпреки че работодателите очевидно нямат нужда от тях. Резултатът е, че от над 55-те хиляди студенти, завършили икономика, едва 22.4% работят на длъжности за висшисти.
Безспорно и държавните нормативи, по които се определя издръжката на един студент по 52-те професионални направления, плачат за актуализация. Направо безумно е държавата да плаща най-много – 7350 лв. годишно, за обучението на випускник по Военно дело, при положение че почти не ни остана армия, а управляващите се чудят как да намалят щатния брой на чантаджиите във военното министерство. Или пък държавната поръчка за медици, стоматолози и фармацевти да бъде финансирана с над 6500 лева. Дипломантите още със завършването си масово стягат куфарите си за чужбина, а ние търсим лекари в Индия и Африка. Няма логика
най-ниско да е оценена субсидията
за направления Педагогика и Теория и управление на образованието (693 лв.), след като учителите и управленците са дефицитни кадри в образователната ни система.
През 2012-а бе въведена допълнителна система за финансиране на държавните висши училища на базата на качеството на обучението, изчислявано с 11 индикатора за учебен процес, научни изследвания и реализация и връзка с пазара на труда. След влизането й в сила 33 университета получиха допълнителна субсидия от 15 млн. лева.
Тази схема е стъпка напред, но явно се нуждае от доразработка, тъй като в сегашния си вид фаворизира най-големите вузове. Три висши училища – Медицинският университет, Софийският университет и Техническият университет в София, получиха половината от парите.
Основната причина за бълването на безработни висшисти се крие в трайно скъсаната връзка между бизнес и образование. Много се говори за ползата от студентските стажове, само че практическата им реализация клони към нулата, при все че по оперативните програми и от държавния бюджет в тази насока се харчат десетки милиони левове. Така за схемата Студентски практики, отворена през януари 2012-а, са налични 60 млн. лв., които трябва да бъдат усвоени до октомври 2014 година. Но през цялата 2012-а реално практиките не са започнати, няма студенти, включени или преминали обучение, съответно не са отчетени и усвоени средства. Такъв е случаят и с още дузина стажантски програми – неясно защо
отложени за последния възможен момент
Независимо че е заложена като основна цел в Националната програма за реформи (2011-2015 г.), прословутата Система за проучване и прогнозиране на потребностите от работна сила с определена квалификация засега остава на кота пилотен модел. И там сроковете са непозната дума от речника на управниците в образованието ни. Поради тази хаотична и безконтролна ресорна политика броят на регистрираните безработни младежи с висше образование се е увеличил два пъти за последните четири години. Това е така и защото предишният кабинет подпомагаше всевъзможни трайно и прясно безработни без професии и ценз, а напълно забрави за образованите. Наистина сегашното правителство одобри промени в Закона за насърчаване на заетостта, които дават възможност на работодатели да наемат младежи до 29 години, завършили висше или средно образование, на първа работа без стаж. По тази схема ще минат към 300 души, но ако вървим с такива темпове, едва ли ще постигнем утопичната цел за 76% заетост до 2020 година.
