Информационните агенции не са това, което бяха – от двигатели на информацията в полунощ те като в приказката се превръщат в тикви. Може би защото побългариха и генерално изопачиха основната си функция – да захранват с информациявестници, списания, радиа, телевизии… Българските агенции в повечето случаи са си обикновени сайтове с претенции за новинарски лидери, но най-малкото, което правят, е да предлагат новини, разследвания или пък анализи. Разбира се, с някои изключения. В по-голямата си част те са едни обикновени преписвачи, защото не произвеждат, а преповтарят новините на другите.
Основната мисия (поне тази в света) на този тип медии е да подготвят новинарски статии и да ги продават, разчитайки обикновено на достоверната и бърза информация, събрана чрез огромна собствена кореспонденска мрежа. Улеснението за клиентите им обикновено е финансово и времево, тъй като на тях не им се налага да поддържат многоброен щатен арсенал, за да отреагират на важните новини в затънтените райони. Или по-точно на тези извън София. За това те си плащат абонамент на агенциите. Само че развитието на социалните мрежи и мобилните телефони заби нож в тиквите и ги подложи на сериозни изпитания. Лидери в доставянето на информация станаха Фейсбук и Туитър. Без конкуренция! И то напълно безплатно и с възможност да проследиш откъде и защо идва новината. Тоест да самопрецениш доколко е достоверна. Всичко останало вече е бледо копие за доставка на новини в реално време, след като дори и революциите се случват първо в социалните мрежи.
Какво става обаче в нашите агенции? Изключваме БТА, защото нейното финансиране е ясно – от държавата соколо 4 млн. лв. годишно, а и функциите й са описани от предишните управляващи в специален закон. Според данните на gemiusaudience (виж карето) през септември най-много фенове има inews.bg, въпреки че трендът е към съвсем леко спадане на посещаемостта. В Топ 10 тази агенция е следвана от blitz и vesti.bg. Тенденцията в такъв тип класации е ясна – първите места се окупират от най-могъщите доставчици на електронна поща като аbv.bg, сайтовете за видеообмен като VBOX7 и влиятелния форум bg-mamma.com. Нуждата от новинарска информация не е от първа потребителска необходимост и изпада от първите пет по посещаемост сайта. Dnes.bg e на 20-о място, а пък един друг информационен сайт – pik.bg, който преди дни отпразнува първия си рожден ден и се самообяви за най-бързоразвиващата се електронна медия , е на 23-а позиция, достигайки до 458 606 потребители и с положителен тренд от 50.51 процента. Dariknews.bg достига до 394 363 потребители и е на 32-о място, а offnews.bg – до 258 262, и има 7.39 пункта спад. Информационната агенция focus-news.net е на далечната 83-а позиция. Най-безапелационен е ръстът на play.nova.tv.bg – 193.11%, иначе е едва на 56-о място. Новинарският сайт на същата Нова тв например е с повече от двадесет места нагоре и има съвсем лек отлив от аудитория. Малко преди него е сайтът на news7, при все че е сравнително нов, tv7 – е на 47-а, а bnt.bg – на 60-а, позиция. Страницата btvnews e 33-а, а novatv.bg – 35-а, като трендът й е с повече от 60 на сто нагоре.
Причината за бурното развитие на сайтовете на Нова броудкастинг груп очевидно е сделката, при която тя закупи 70% от тези с марка Дарик Нет, както и най-голямата дигитална медийна компания в страната Нетинфо- собственик на abv и VBOX7. Така на практика в активите на групата влязоха сайтовете за новини Vesti.bg, DarikNews.bg, Novanews.bg и за спортни новини Sportni.bg и Gong.bg. Съдейки по данните, които се завъртяха около тази покупка, уебсайтовете на Дарик и на Нетинфо са отбелязали над 750 млн. импресии средно месечно в периода април-юни 2013-а.
Информационните агенции явно трудно ще преживеят нов апогей, какъвто регистрираха преди години. Потребителите им ще си останат със същия профил – градско население между 30- и 50-годишна възраст, което разчита, че като прочете една информация, може да й се довери. Това обаче е твърде рисковано. Необходимото е като се вземе една тема, да се проследи отразяването й в различните агенции. Само така аудиторията може да се ориентира за какво наистина става дума, защото отдавна не всичко казано по телевизията и написано във вестника се е случило. Другият вариант е да стане нещо като в Брюксел – Европейската комисия реши да финансира собствена информационна агенция, за да се справи с неадекватното отразяване на дейността й от общоприетите медии. Брюксел ще си лъска имиджа срещу 3.2 млн. евро годишно, които ще изразходва за своята независима новинарска служба.
Мисията агенциите да се превръщат в тикви им отива. Първо,защото са много, второ – изключително много си приличат, дори визуално. И мълчат като тикви, като преписват, без да цитират източника. Кросс, БГНЕС, Фокус имат известни допирателни с класическия модел на частна информационна агенция – да информират, да правят преглед на печата, да са полезни на хората и на политиците… Проблемът е, че все повече стават сайтовете, които имат подобни амбиции, а всъщност разчитат единствено на копипействането поради липсата на пари за сериозни инвестиции. Така вече всеки може да си направи блог, сайт, а защо не и агенция. Затруднението ще си остане единствено за потребителя. Следователно не е ясно кой е по-голямата тиква. Възможно е същите тези тикви да бъдат налазени от други, ако интернет попадне в евентуален нов медиен закон, каквито амбиции имаха предишните управляващи. Но с идеята си да регулират глобалната уеб мрежа само предизвикаха всеобщ гняв. И скоростно се отказаха, независимо че тогавашният министър на транспорта и информационните технологии Александър Цветков обясняваше, че правилата трябва да важат за всички, включително и за информационните сайтове. Проблемът според него идвал, когато се тиражирала непроверена новина.
Истината е, че сайтовете и сайтчетата трудно ще се научат на професионални правила, като изключим ветераните в жанра. И най-вероятно санкциите ще са по-ефикасни и по-драматични за останалите медии, от които те копират. Освен това само една трета от българите ползват интернет редовно. Вестниците и телевизиите пък отдавна престанаха да си търсят правата, когато някоя новина им бъде откраднатаот интернет медиите. Колкото и да е странно, в обратния вариант все още има обидени. Изглежда, онлайн изданията се чувстват като победители в модното противопоставяне на традициионни и нови медии. Така, когато една непроверена новина обиколи всички видове медии, в полунощ, както в приказката – всички се превръщат в тикви. И трудно биха върнали доверието на хората, че са двигатели на информацията.
