И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.
Из Заветът на Свети Иван Рилски
nbsp;
Разбунени и разединени между окупации, протести и контрапротести, неусетно опряхме чела о невидимия пиедестал, откъдето народните будители мълчаливо ни гледат от векове. Там изправени стоят Свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Селимински, Иларион Макариополски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов. И още много духовни предводители на това, което те някога наричали народ, а днес често други назовават население.
От висинето те гледат гмежта българска в нозете си и недоумяват кой път са хванали хората. Едни наляво, други надясно, трети към терминал 2. Не види се царският, тоест правият път, за който говори в завета си Св. Иван Рилски. Пътят на духа, уединението и в крайна сметка на единението с истината. Светецът нарича това общия живот.
Той обаче изглежда невъзможен. За едни пътят към истината преминава през площада пред президентството. Вдигнали своите хоругви, те викат оставка и чакат знак, че нещо ще се случи.
Други бият тъпани съвсем наблизо, пред сградата на Министерския съвет. Те също викат оставка, веят знамена и транспаранти и чакат знак, че нещо ще се случи. То, нещото, обаче иде, колкото и при колегите им в съседство.
Трети пък, които както Св. Иван Рилски казва, че са като новоначални, още не утвърдени в иноческия живот, окупираха университетските аудитории в няколко български градове. Те се нарекоха Ранобудните студенти и скоро взеха да се будят в аудиториите. От срочна окупацията им стана безсрочна. Те също вдигнаха плакати с надпис оставка и се взряха отвъд заключените железни врати на университета в очакване на знак, че нещо ще се случи. Онези пред Министерския съвет се отбиват чат-пат, за да дадат на ранобудните студенти кураж, че каквото искат ще стане.
Днешните следовници на народните будители и преподаватели на ранобудните студенти обаче не са единодушни какво ще се случи. Едни призовават за нов морал в политиката и подкрепят окупацията като форма на демократичен протест. Други пък провиждат в начинанието на студентите си насилие и ги зоват да освободят заетите аудитории, тъй като университетът е лоно на образованието, а не място за политически страсти.
Това, което обаче види Св. Иван Рилски от висинето, е, че народът отдавна е разлюбил Господ. Той единодушно и единомислено дихае, отправил поглед към новия цар Политиката. А у него, както твърдят много съвременни будители, няма морал. Камо ли пък нов.
