Националната гребна база Средец край Панчаревското езеро отново събуди апетити. От години това атрактивно спортно съоръжение е обект на интереси и в повечето случаи те трудно могат да бъдат квалифицирани като съвсем здрави. А всеки нов началник на собственика на държавния обект – Национална спортна база – започва да върти поредната схема и да се опитва да прехвърли по някое активче кога в ръцете на близки нему хора, кога с облага за назначилата го партия. Сегашният директор Марио Примджанов не прави изключение. Пък няма и как да е по-различно, като се има предвид, че една от основните задачи на новата министърка на спорта Мариана Георгиева бе не да се погрижи за реформи в тази сфера, а първо да смени директорите на дружествата, които стопанисват спортните имоти, подопечни на ведомството й. В края на юли тя тихомълком постави на поста изпълнителен директор на Националната спортна база една, меко казано, спорна личност – 65-годишния бивш шеф на бейзболната федерация Марио Примджанов. Той заемаше този пост и по времето, когато спортен министър бе Васил Иванов-Лучано. Именно Примджанов се прослави в ония времена със скандални апорти срещу смехотворни оценки на държавни имоти от рода на хотел Тотошанс в Златни пясъци и др., които по изпитаната и безотказна схема увеличение на капитала много бързо станаха изцяло частно владение.
Сега Примджанов очевидно отново е запретнал ръкави да оправи държавните спортни имоти. Прави впечатление, че на официалната страница на едноличното акционерно дружество в раздела Търгове и конкурси са прекратени повечето от тези, които са били проведени, преди той да поеме управлението на спортните бази. Което подсказва, че хората, които са ги стопанисвали до този момент,
ще бъдат заменени с по-подходящи
В тази връзка в. БАНКЕРЪ попадна на една доста любопитна история. Предшественичката на Примджанов – Велина Божилова, в началото на лятото обявява търг с тайно наддаване на три обекта (с решение от 3 юни), собственост на дружеството, които се намират на територията на Национална гребна база Средец в Панчарево.
Първото е помещение с обща площ 720.91 кв. м, в което има фитнес зала, зала за гимнастика, боксова зала, масажно помещение, сауна, парна баня, солариум, две съблекални и две санитарни помещения.
Вторият обект е ресторант с обща площ 488 кв. м, който представлява основна зала, кухненски и обслужващи помещения и тераса. Към ресторанта има и прилежащи паркоместа за девет автомобила, пише в обявлението.
Хотелската част е третият обект. Тя е разположена върху 1178 кв. м обща търговска площ и се състои от 20 стаи, шест апартамента, лоби бар, тераса и обслужващи помещения.
Въпреки че базата от години е доста занемарена и е необходимо всеки, който започне да я стопанисва, да бръкне дълбоко в джоба си, за да я преведе във вид, в който тя да може да се използва за това, за което тези помещения са предназначени, все пак е имало желаещи да участват в конкурса.
Конкурсът е проведен и с официално писмо ( от 27 юни) победителите са уведомени, че в петдневен срок трябва да внесат един месечен наем и депозит, който е в размер на още един наем (виж факсимилетата). Помещението за фитнеса е спечелено от Емил Левянски, управител на едноличното дружество с ограничена отговорност Алекс Левянски . За хотелската част и ресторанта пък победителят е Георги Данев, чрез фирмата си ГД-67 ЕООД.
Хората внасят исканите от тях суми и започват да чакат да подпишат официалния договор със собственика на обекта. Междувременно обаче караулът в ръководството на Националната спортна база, както вече казахме, бе сменен и вместо да се започне работа по отдадените под наем обекти, започва
размотаването по коридорите на министерството
Четири месеца те не могат да подпишат официалния документ, макар че едномесечният според закона срок отдавна е изтекъл. И въпреки че победителите в конкурса са си платили поисканото от държавното дружество. И продължават да чакат…
Започва едно писане на писма, едни молби, в които те настояват държавните чиновници да си свършат задълженията по закон. Но както знаем, крушката си има опашка. Преди седмица най-сетне новият стар началник на Националната спортна база им съобщава, че разваля конкурса. В омотаните мотиви за това решение се казва, че те не са представили инвестиционна програма и затова договорите им няма да бъдат подписани. В същото време никъде в условията на конкурса такова изискване не фигурира. Нещо повече – през споменатите четири месеца никой не е поискал и допълнително да представят такава програма. Георги Динев разказа пред в.БАНКЕРЪ, че те всъщност отдавна имат такава програма, тъй като няма как да не си направят разчети какво и кога ще харчат, за да могат да приведат обектите във вид, който да им позволи да работят и да печелят. Да не говорим, че той самият, без да му е вменяван подобен ангажимент, още на 29 август уведомява шефа на Националната спортна база Примджанов, че именно на основата на тези свои разчети смята да инвестира близо 300 хил. лв. (писмо с вх. № 13-774-1). Бившият гребец и негов съдружник Георги Кънев добавя: Човек трябва да е с абсолютно нездрав мозък, ако смята, че една фирма ще тръгне да участва в търг за този вид обекти, без да е изготвила своя бизнес план. Друг е въпросът защо той не ни беше поискан дори като допълнително условие при подписване на договора. И за слепеца е ясно, че просто се опитват да ни отстранят…
През цялото време, разказва още той, сме искали да разберем имат ли още изисквания към нас, но вместо да получим отговори на въпросите си, единственото, което правехме през тези месеци, е да обикаляме коридорите на Национална спортна база и Министерството на спорта. През цялото време ни разиграваха, докато в крайна сметка разбрахме, че очевидно ние не сме подходящите наематели.
Още по-драстично е положението
с човека, който е спечелил конкурса за стопанисване на помещението за фитнеса. Емил Левянски е бил наемател на това помещение още по времето, когато целият комплекс е отдаден на друга фирма – Колоспорт. Договорът с нея обаче е прекратен още при предишното ръководство заради неплатени наеми за хотела и ресторанта. Точно това е и причината сега Левянски да се яви самостоятелно на търга, за да може да продължава да развива дейността си. Само че преди дни получава ултимативно писмо, в което му е поставен срок да изпразни помещението в срок от… 24 часа.
Когато отидохме тези дни да видим какво всъщност се случва на територията на базата, сварихме там пълна разруха. Само един самотен охранител обикаляше сградите и строго ни предупреди да не снимаме, тъй като шефът е забранил да влизат външни хора, защото щял да дава базата на нови наематели…?!
Свързахме се и с изпълнителния директор на Националната спортна база – Марио Примджанов. Като разбра за какво точно го търсим, той каза, че всеки, който има претенции към решенията му, може да си потърси правата по съдебен ред. Той нямал намерение да подписва договор за наем след конкурс, направен от неговата предшественичка, който според него бил в нарушение на процедурите. Примджанов не можа да ни обясни точно какви са били нарушенията, но и пред нас изтъкна факта, че не разполагал с инвестиционната програма на бъдещите наематели. Разбира се, когато го попитахме дали тя им е била поискана под каквато и да е форма, отговорът му беше: Нямам повече какво да ви кажа, последван от яростно тръшкане на телефона.
Всеки студент по право обаче е наясно, че след като една процедура вече е проведена и всички условия по нея са били изпълнени, след като съществува документ, с който тя е обявена за завършена, и след като изисканите суми по нея са изплатени в срок, съдът едва ли може да пренебрегне тези обстоятелства. А кой ще плати за всичко това, е ясно на всеки.
