Големите проекти искат голямо умуване, предизвикват големи съмнения, мотаенето по тях е вековно, но се строят бързо при поява на политическа категоричност и пари – двете необходими и достатъчни условия за успеха им.
Преди дни турският премиер Реджеп Ердоган откри първия тунел под Босфора, свързващ Европа и Азия, и така направи възможно пътуването с влак от Лондон до Пекин. Близо 14-километровото съоръжение е замислено още при султан Абдул Меджид през 1860 година. За реализацията му бяха нужни някакви си 153 години.
Коментар: Хубавите работи бавно стават, особено в южната част на Европа. Но на Турция така й се случва поради приемственост – само една фамилия – тази на Османите, е управлявала през вековете империята, а след това Бащицата на турците (Ататюрк) Кемал извършва плавен преход към светска република.
През май тази година у нас надуха фанфарите, че, а-аха, ще започне строежът на обхода на Габрово, по който ще се влиза в бъдещия тунел под Шипка. Идеята за продупчването на Стара планина датира още от 1897 година. Тогава 9-ото Народно събрание единодушно одобрява проект за прокарване на тунел под Шипка след направени проучвания и изграждане на обход при Габрово с цел максимално бързо преминаване между Северна и Южна България. Проектът временно се замразява, защото тогавашното правителство пада година по-късно и новото се съсредоточава върху други приоритети. Изграждането на обхода на Габрово и тунелът под Шипка се връщат по-сериозно на дневен ред през 1970 г., когато са направени първите разработки за тунелно преминаване на Стара планина. Оттогава всяко следващо правителство го споменава в намеренията си. Но някак си вяло…
Коментар: Вярно е, че ако посред зима искаш да прекараш тира от Северна в Южна България, трудно можеш да намериш отворен проход. Но пък от решението за изграждане на тунела досега са изминали само 116 г. – срок, недостатъчен по балканските критерии.
За това, че имаме още време да пробием планината, да припомним историята на Коринтския канал, изпълнен за …1946 години.
През 67 г. от н.е. гръкофилът Нерон наредил на 6000 роби, въоръжени с лопати, да пресекат Гърция в най-тясното място. На следващата година обаче римският император умира, а наследникът му Галба сметнал проекта за прекалено скъп и го изоставил.
Коментар: И у нас е така – никой държавник не се захваща с мащабен проект, ако е ясно, че не той ще му реже лентата, когато стане готов.
През 1881-а обаче унгарски архитекти проектират отново Коринтския канал, гръцката компания на Андреас Сингрос запретва ръкави и завършва канала през 1893 година. Което превръща полуостров Пелопонес в остров. Минавайки през канала – 6343 м дълъг, 25 м широк и 8 м дълбок, мореплавателите спестяват 400 км, а става дума и за около 11 000 кораба годишно.
Коментар: Ако се чувствате потиснати от ориенталската леност на Балканите и силно се възхищаваме от Алпите, пробити от тунели като швейцарско сирене (само в пограничната зона между Франция и Италия изброих над 60), да балансираме емоциите с един северен протестантско-католически проект.
През 1802 г. френският инженер Албер Матю проектира първия тунел под Ламанш . През 1830 г., след като в действие влизат парните локомотиви, се решава той да е железопътен. Въпреки упоритостта на французина Том дьо Гамон, който в продължение на 30 години разработвал различни проекти на тунела, до 1945 г. те остават само на идейно ниво. Следвоенното оживление дава плодове, като през 1957 г. е създадена специална международна проектантска група. Към 1973 г. били предложени четири варианта на сухоземен път, от които е избран Eurotunnel – железопътен тунел. На 1 декември 1987 г. е първата копка във Великобритания, а точно три години по-късно строителите й се срещат с френските под пролива. На 6 май 1994 г. британската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват официално тунела.
Коментар: Пак значи имаме време, щом на франсетата и англетата им е отнело 211 години, значи имаме примерно още поне 100 години, за да узреем. Значи на Дядо-Йоцовия въпрос: Иде ли?, твърдият ни отговор (без обвързващи срокове) е: Иде! Яваш !
Пък и прибързаността около големите проекти не е по-добра от творческата леност. Вижте ги италианците – през 2005 г. консорциум, воден от строителната фирма Импреджило, печели спешен търг за строителство на най-дългия висящ мост в света. Четирикилометровото съоръжение през провлака Месина щеше да свързва остров Сицилия с континенталната част на Италия. Очаквало се е мостът да бъде построен за шест години и да струва 5.5 млрд. долара.
Привържениците на идеята казват, че съоръжението е ключово важно за развитието на най-бедната част на Италия. Противниците подчертават разходите за изграждането на моста Месина, наричайки го Троянски кон за мафията. Вторите се оказват прави – към днешна дата и парите ги няма, и мостът го няма. В пътеводителя, който си купих в Катаня, гордо стои само макет на красивия мост. А Коза ностра (в превод Наша работа) мълчи къде са отишли евросредствата и парите на Istituto per le Opere di Religione (IOR), или Банката на Ватикана, и защо неин управител скочи в Темза и се удави.
