България и Русия най-накрая успяха да изгладят противоречията си около газопровода Южен поток и дадоха символичен старт на неговото строителство. В преговорите, продължили повече от четири часа в четвъртък (31 октомври), участваха премиерът Пламен Орешарски и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, а от руска страна – председателят на управителния съвет на Газпром Алексей Милер и енергийният министър на Русия Александър Новак.
Сутринта си мислехме, че сме уговорили почти всичко, но винаги изникват детайли, които трябва да се доуточнят. В съвсем добронамерен стил двете страни продължиха по-дълго разговорите от очакваното. Важното е краят да е добър. Струва ми се, че днес можем да дадем условен старт на един изключително важен за руската страна, за България и за Европа проект – Южен поток. Бяха доуточнени основните параметри на финансовия модел. Аз оставам удовлетворен, че България няма да инвестира нито лев в този проект, а в същото време параметрите са направени така, че са изгодни за нашата страна. Вярвам, че са изгодни и за руската, заяви премиерът Пламен Орешарски.
Руските медии обаче бяха на по-различно мнение. Газпром се предаде на България, написа в. Комерсант в петък.
Всъщност все още е доста спорно кой какво печели от цялата сделка и какво губи. Драгомир Стойнев обясни, че след края на преговорите в Министерския съвет Българският енергиен холдинг (БЕХ) и Газпром са подписали два протокола. В първия се уточняват финансовите параметри. Оказа се, че инвестицията за изграждането на участъка през наша територия вече е набъбнала до 3.5 млрд. евро. При подписването на предварителното споразумение по времето на кабинета на ГЕРБ тя бе 3.309 млрд. евро, а сега има едно допълнително оскъпяване от около 200 млн. евро.
Въпросната сума от 3.5 млрд. евро трябва да бъде осигурена от проектната компания Южен поток България, в която равни дялове имат Газпром и Българският енергиен холдинг. Седемдесет на сто от парите ще се набавят чрез привлечен капитал. Останалите 30%, или 1.05 млрд. евро, ще са собствени средства в съотношение 50 на 50. Или делът на България ще е 525 млн. евро.
Според подписания документ енергийният ни холдинг ще вземе заем от 620 млн. евро от руския газов монополист за изграждането на тръбата. Плюсът е, че годишният лихвен процент ще е 4.25%, а не 8%, както по-рано искаше Газпром. По план е необходимо кредитът да бъде погасен за 22 години, а не за 15, както предвиждаше предишният модел.
Така България може да очаква дивиденти още от 2018-а, т.е. на първата година, след като бъде запълнен капацитетът на тръбата. Иначе се предвижда природният газ по Южен поток да потече през 2015-а. По думите на Стойнев заработката на страната ще е около 715 млн. евро до 2035-а. Или около 42 млн. евро за всяка година, при пълен капацитет на съоръжението от 63 млрд. куб. метра. Какво обаче ще стане, ако газопроводът не успее да се запълни изцяло, както се случи с друг голям руски проект – Северен поток?
Дивидентите, които ще получава компанията от транспортирането на природен газ на територията на България, са единственото обезпечение по този заем, отбеляза енергийният министър. Но най-вероятно Газпром ще удържа някаква част от тях заради кредита. Каква точно ще е тя, така и не стана ясно.
Според Драгомир Стойнев за периода 2013-2043г. средствата, които ще влязат в бюджета ни, ще са близо 2.8 млрд. евро, или по 93.3 млн. евро на година. Само че от всички тези откъслечни данни е много трудно да се състави ясна представа успешен ли е проектът или не. Още повече, че другата въпросителна, която остава да виси, е конкретният размер на транзитната такса, която България ще получава. По изричното настояване на Газпром присъстващите журналисти бяха лишени от възможността да задават въпроси и информационната мъгла около проекта, спусната от предишното правителство, продължава да се стеле и до днес.
Изключително важен е вторият подписан протокол между БЕХ и Газпром. Той предвижда Южен поток да се изпълнява и да функционира в съответствие с приложимото българско законодателство, т.е. и европейското, което ние сме транспонирали. Двете компании потвърждават, че могат да дадат на проектната компания възможност да предостави достъп за използване на капацитета на газопровода на трета страна. Това е нещо, по което досега не беше постигната договорка. След преговори успяхме да подпишем и този протокол, подчерта министър Стойнев.
Финансовата тежест за енергийния ни холдинг обаче съвсем не свършва с договора за заем с Газпром. По-късно на 31 октомври се разбра, че БЕХ е приключил предварителното записване на облигационната си емисия и тя ще е 500 млн. евро, или двойно по-голяма от първоначално предвидените 250 млн. евро.
След интензивни срещи с инвеститори във Франкфурт, Мюнхен, Лондон и Виена бяха подадени заявления в размер на над 1.2 млрд. евро, с което емисията бе презаписана пет пъти. Условията, договорени от БЕХ, са по-добри като заявления и доходност в сравнение с облигационната емисия, пласирана от Министерството на финансите през 2012 г. с доходност до падежа в размер на 4.436% за 950 млн. евро със същия падеж – пет години, се казва в официалното съобщение на холдинга.
