Еврото падна рязко в края на миналия месец след публикуването на данните за инфлацията и за безработицата в еврозоната. В рамките само на един ден (31 октомври) единната европейска валута се обезцени с 1% към щатската (до 1.3610 щ. долара за едно евро) и с 1.1% към японската (133.80 йени за едно евро).
Извън този факт от началото на годината досега еврото е поскъпнало с 6.3% – най-високият резултат сред паричните единици на десетте най-развити държави, сочат индексите на агенция Блумбърг. Зелените пари са се повишили с 2.6%, а японската йена е загубила 11% от стойността си – най-слабият резултат за този период.
Октомврийският индекс на потребителските цени
в еврозоната се е понижил до 0.7% на годишна база, което е най-ниското му равнище от ноември 2009-а досега. За девети пореден месец стойностите му са под тавана от 2%, който опредили Европейската централна банка.
Икономисти очакват през декември управителният съвет на ЕЦБ да понижи базовата лихва на еврозоната до 0.25% от сегашните 0.5 процента.
Безработицата в общността пък е скочила до 12.2% през септември. По традиция тя е била най-ниска в Австрия – 4.9%, и най-висока в държавите от периферията.
Надежди, че възстановяването на еврозоната набира скорост, вдъхва единствено увеличеното доверие в икономическата перспектива през октомври. Индексът, който следи нагласите на бизнеса и на домакинствата, е нараснал за шести пореден месец и е достигнал 97.8 пункта срещу 96.9 през септември, съобщи Европейската комисия.
Германия също се поизложи
Безработицата в страната се е повишила за трети пореден месец през октомври – още един сигнал за забавянето на най-голямото европейско стопанство. Броят на безработните се е увеличил със сезонно коригираните 2 хил. души – до общо 2.97 млн., съобщи на 30 октомври Федералната агенция по труда. Разделението между Източна и Западна Германия остава: 10.3% безработни на изток и 6.1% на запад.
Федерацията на работодателите BDA предупреди още в края на миналата седмица, че минималната надница от 8.50 евро на час, предложена от Социалдемократическата партия, ще доведе до ново съкращаване на работни места. Групата обмисля правни действия за отхвърляне на подобно решение, съобщи германският Щутгартер цайтунг.
В публикуван на 30 октомври обзор за валутните и икономическите политики щатското министерство на финансите пък разкритикува германците за големия излишък по текущата им сметка по време на финансовата криза в еврозоната и през 2012-а. По оценка на щатските финансисти в номинално изражение този излишък е по-голям от китайския. Те посочват, че анемичният ръст на вътрешното потребление на германците и зависимостта от износа е препятствало промяната на баланса точно когато много други държави от общността са били под огромен натиск да ограничат консумацията и вноса, за да проведат необходимите корекции. В резултат са били създадени предпоставки за дефлация в еврозоната и в световната икономика като цяло.
Федералният резерв не промени монетарната си политика
на редовното съвещание на паричния банков комитет на 29 и 30 октомври.
Щатските централни банкери ще продължат да купуват всеки месец облигации за 85 млрд. щ. долара и засега не подсказват кога ще прекратят тези операции. Близка до нула, вече почти пет години, остава и лихвата по федералните фондове. Паричните стратези отново припомниха, че лихвеният процент ще остане на това символично равнище, докато безработицата в страната не спадне до 6.5 процента.
Щатите са успели да намалят бюджетния си дефицит през 2013-а до най-ниското ниво за последните пет години благодарение основно на по-големите бюджетни приходи. Недостигът е бил в размер на 4.1% от БВП и се очаква да се понижи до 3.9% през фискалната 2014-а.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше спокоен. Средният дневен валутен оборот достигна 1989 млн. евро (3890 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.1% дял от купената и продадената валута.
