Министерският съвет пусна за обществено обсъждане на сайта си проект за изменение на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. И по-специално на приложение №3 към него, в което са посочени условията за избор на обслужващи банки. Основните промени са в т. нар. правила за концентрация. Според тези правила, едно дружество не може да поддържа повече от 25% от депозитите, сметките и другите си парични средства в една банка, ако те надхвърлят 3 млн. лева. Изчисленията на този дял се правят на нетна база, като от размера на сметките и депозитите се извадят задълженията на компанията и предоставените в нейна полза гаранции и поръчителства от съответната банка.
Правителството на Орешарски предлага изискванията за концентрация да не важат за средствата на фирми, срещу които има открита процедура за несъстоятелност, както и сметки и депозити, които служат като обезпечение по взети заеми. За сметка на това при изчислението на концентрацията на депозитите на търговските дружества в една банка, ще се вземат всички парични еквиваленти, така както те са описани в Международните счетоводни стандарти. Според одитори става дума за чекове, ваучери и електронни пари.
Въпросният правилник и приложение №3 към него бяха приети през април по време на служебното правителство на Марин Райков. Това е един от най-противоречивите документи на този кабинет, защото дори и хората, участвали в подготвянето му, сега твърдят, че той е абсолютно безсмислен, неработещ и е изготвен под прекия натиск на президента Росен Плевнелиев. А той на свой ред вършел услуга на приятеля си Иво Прокопиев, подкрепяйки го в ожесточените корпоративни войни, които последният води на различни фронтове от няколко години насам.
След влизането в сила на въпросния правилник и приложението към него се оказа, че почти всички големи банки у нас са в нарушение на правилата за концентрация.
Според финансисти разпоредбите, въведени от кабинета на Марин Райков , дават възможност за многобройни манипулации по темата; като например как да се отчита нетна стойност на средствата, които държавните фирми могат да държат в една кредитна институция. По тази причина ефектът от правилника, поне в тази му ограничителна част, е изключително съмнителен. Разбира се, винаги ще се намерят хора, които да твърдят, че той има рестриктивен, а оттам и дисциплиниращ ефект върху мениджърите на държавните фирми. Но какво би се случило, ако шефовете на тези дружества не спазват правилата? Нищо! Е, тогава какъв е смисълът от правилата?
И тъй като става дума за публично обсъждане на промените в правилника, ще предложим ограниченията за концентрация да отпаднат като напълно неработещи. И в него да останат само правилата за провеждане на конкурси за избор на обслужваща банка. При това е добре оферти да се изпращат не на най-малко пет банки, а да бъде въведено задължението съобщения за предстоящите конкурси да достигнат до всички банки. А за неспазването на този ангажимент да бъдат предвидени финансови и административни наказания. Така и правителството и министерствата-принципали на отделните дружества ще са сигурни, че мениджърите на компаниите са уведомили целия пазар за предстоящия конкурс. А дали всички банки ще отговорят с оферти и какво ще е качеството им, това вече е проблем на кандидатите.
