Българската икономика оцелява и дори успява да се развива напук на всичко, което се случва. Само в рамките на тази година тя се справи с три правителства, множество стачки, протести и враждебната външна среда. С тези думи вицепремиерът Даниела Бобева откри форума Диалог за икономическото развитие на България: Инвестиции, приоритети и перспективи, който се проведе през седмицата в София. И наистина, при всички тези неблагоприятни за бизнеса събития ситуацията у нас можеше да бъде много по-страшна, а сега се очаква да завършим 2013-а с ръст, макар и малък. Проблемът пред по-сериозното икономическо развитие всъщност е другаде – липсват същинските реформи. По думите на Бобева уж всички са съгласни и искат определени промени, но когато дойде моментът за тях, се оттеглят или се отказват. Реформите може и да са болезнени, само че отлагането им води до по-голяма беда.
Една от гордостите на сегашния кабинет например – намаляването на административната тежест, също не се случва така, както ни се иска. Отдавна не е тайна, че нашата страна е на едно от първите места в света по свръхрегулация на предприемачеството и каквито и мерки да вземат управляващите, все не може да се отдалечим от незавидната позиция. Причината е, че самата държавна администрация не е склонна да се откаже от механизмите си за контрол и натиск върху фирмите. Според вицепремиера Бобева няма ведомство, което да не е оказало отпор на предложенията й за намаляването на регулаторните режими. Всички се опитват да защитят и аргументират таксите и другите тежести, които налагат върху бизнеса, твърди тя. Независимо от това вече са подготвени промени в над 30 закона, които следващата седмица трябва да бъдат одобрени от Министерския съвет. До два месеца ще има и нови корекции в нормативната база, с които да се отразят приетите неотдавна мерки от втория пакет за намаляване на административната тежест. До края на годината пък предстои разглеждането на още 100 режима, най-вече в сферата на строителството.
Друга ключова реформа, която също не върви по план, е за обществените поръчки. Този път обаче препъникамъкът не се оказаха чиновниците, а самите депутати. При все че екипът на Даниела Бобева предложи множество добри и очаквани от обществото изменения в законодателството, народните избраници от всички партии направо настръхнаха от новите текстове и бързо се отказаха от обещанията си. Какъв ще е изходът от тази ситуация, ще стане ясно в края на ноември, когато ще се гласува на второ четене законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Дотогава може да се задоволим само със статистиката, която отчита, че една трета от публичните търгове у нас са само с един кандидат. Още толкова са процедурите, в които участниците може и да са повече, но до финала отново се допуска само един.
Че икономиката ни оцелява напук на всички и всичко, е видно и от краха в чуждестранните инвестиции. За привличането им българската държава похарчи десетки милиони евро от оперативните програми и от собствения си бюджет, но ефектът бе нулев. Както каза Бобева , от всичките реклами и клипчета през последните години нямало абсолютно никакъв смисъл, тъй като били хаотични и неатрактивни. Имиджът ни сега не е добър. В бъдеще ще се премине към таргетиран подход с гарантиран държавен ангажимент. Необходимо е да се целим в страните извън ЕС, категорична бе тя. Но как ще се случи това, пита Лидия Шулева, след като в бюджета не са предвидени пари за обезпечаването на държавните ангажименти към инвеститорите? За пример икономическият министър в кабинета Сакскобургготски даде записаното в Закона за насърчаване на инвестициите изискване приоритетните проекти за над 100 млн. лв. да се подпомагат от държавата с 10% от стойността им. Очевидно е, че без тези средства иначе добрите идеи пропадат. И както се оказва, единственото решение на този проблем е… премахването на цитирания текст от закона. Имаме красив норматив, който обаче лъже инвеститорите. Никога не сме давали обещаните стимули. Трябва да е ясно, че няма да ги изпълним и сега. Ще запишем в закона само това, което може да си позволим, обясни Бобева. По този начин остава една голяма въпросителна – с какво ще привличаме чуждестранните капитали, когато премахнем стимулите, които не може да си позволим? Единствено заради славната ни история никой няма да дойде. В същото време Македония и Сърбия са много по-агресивни от нас и успешно ловят големите риби. Там държавната помощ за инвеститорите, освен че включва предоставянето на земя и инфраструктура, покрива и заплатите на всички новонаети лица за период от една година.
Концесиите ни също куцат и от отдаването на всичките си природни блага и транспортни съоръжения печелим едва по 100 млн. лв. годишно. Заложените за 2014-а приходи са 110 милиона. Идеята на правителството е да се промени режимът за контрол на договорите, така че постъпленията в хазната да се увеличат значително. Радикални промени ще има и в Министерството на финансите и в Националната агенция по приходите, изтъкна вицепремиерът по икономическите въпроси след питане на управителя на Дакси България Георги Крушков защо държавата не си събира вземанията, които вече са над 1 млрд. лева. Според Даниела Бобева кабинетът първоначално е опитал с добро, като е започнало да се разплаща навреме с бизнеса, но той не е откликнал със същото и се налагало преминаването към агресивни проверки.
Засега май единствените поводи за радост в икономиката дава износът, който продължава да отчита ръст във всички категории. Скоро предстои и отпадането на митата за Украйна и Молдова, което ще даде допълнителен тласък на търговията с тези държави. А и Българската банка за развитие вече предлага предекспортно финансиране за малките и средните предприятия. Изключително слабо звено обаче остават търговските аташета, които се притесняват да помагат на фирмите, за да не ги обвинят в корупция или връзки с олигархията. На тях нали това им е работата – да помагат на бизнеса? По тази тема искам помощ от всички, за да разрешим проблема, отбеляза Бобева.
