След издънката с тавана на публичния дълг и частичната правителствена парализа американците се изложиха и с подслушванията. Избухналият по този повод скандал през миналата седмица продължи да набира скорост и да вади наяве нови пикантни подробности. Всъщност разкритията на бившия агент на американската Национална агенция за сигурност (NSA) Едуард Сноудън, че тя е подслушвала поголовно телефони и е следяла кореспонденцията на стотици милиони жители на планетата, изобщо не е новина, защото е публична тайна. Но подслушването на германския канцлер Ангела Меркел преля чашата и наложи депутати и представители на германското разузнаване да отлетят спешно за Вашингтон. Членове на Бундестага предложиха дори да бъде предоставено убежище на Сноудън и той да бъде поканен да даде показания пред германския парламент. Главният съветник на Меркел по външната политика Кристоф Хойсген проведе разговори на 30 октомври със съветника по национална сигурност на Щатите Сюзън Райс и със съветника за борба с тероризма на президента Барак Обама – Лайза Монако. Германците искат двете страни да подпишат споразумение да не се шпионират взаимно. Подобни договори Щатите имат с Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, познати като Петте очи.
Американците традиционно се съпротивляват на такива споразумения дори с приятелски правителства. Все пак отговорните фактори от щатската администрация били готови да изслушат внимателно германците. Според пожелал анонимност висш чиновник съществуват и други видове споразумения: за сътрудничество, за ограничаване на шпионската дейност, за по-голяма прозрачност, предназначени за най-близките европейски партньори.
Доверието на европейците в големия брат обаче е доста разклатено и те вече се съмняват доколко приятелски са връзките им. Председателят на Европейския парламент – германският социалдемократ Мартин Шулц, даже поиска да се отменят преговорите за свободна търговия между ЕС и САЩ заради евентуално предимство на американците. Но засега те продължават, главно защото от тях най-голяма полза ще извлекат едрите германски износители. Тласък получи и дебатът за реформиране на правната уредба за защита на данните на Евросъюза, която датира от 1995 година. Комисия от Европейския парламент пък подкрепи предложение на Европейската комисия да се търси отговорност от американски компании като Гугъл, Фейсбук и Епъл за нарушения на охраната на личните данни и те да плащат глоби до 100 млн. евро.
Мадрид привика спешно американския посланик в Испания Джеймс Костос във връзка с обвиненията, че от декември 2012-а до януари 2013-а NSA е събрала данни от подслушани телефонни разговори на 60 млн. испанци. Тази информация изнесоха местните всекидневници Ел мундо и Ел паис, като се позоваха на документи, предоставени от Сноудън и прегледани от американския журналист Глен Грийнуълд. А испанският премиер Мариано Рахой отиде на 30 октомври в парламента, за да съобщи, че правителството приема много сериозно последните обвинения за шпионска дейност на Щатите в Испания.
Уошингтън поуст също даде своя принос като разкри на 30 октомври съществуването на програмата Маскюлар (мускулест) на английските и американските разузнавателни служби. Чрез нея те прихващали потока от данни между комуникационните сървъри на Гугъл и Яху и източвали огромен обем информация.
Председателят на комисията по разузнаване към Сената на САЩ Даян Фейнстейн съобщи, че от Белия дом са я уверили, че събирането на данни на партньори няма да продължи. Тя информира, че комисията ще проведе цялостна проверка на шпионските инициативи на САЩ, разстроили връзките с много държави, включително с Германия, Франция, Бразилия и с Мексико. Госпожа Фейнстейн твърди, че президентът Обама не е знаел за подслушването на Меркел и на други лидери. Но от тези уверения излиза, че над него стои някаква структура, която не го зачита и си прави каквото си иска.
Видели дебелия край, американците започнаха контранастъпление. В пламенно изявление пред конгреса на 29 октомври директорът на NSA – генерал Кийт Алекзандър, отрече данните за телефонните разговори на европейците да са събирани от американците. Те били предоставяни от европейските разузнавателни агенции съгласно специални споразумения. Например френското външно разузнаване (DGSE) и САЩ имали договор за обмен на данни от 2011-а. Френският вестник Монд допълни, че DGSE има достъп до цифровия трафик от Африка и Афганистан по кабел, положен по морското дъно, който стига до Франция. Съответно френското разузнаване прехвърляло част от събраната информация на NSA, включително и данни, засягащи френски граждани и чужденци. С подобни подводни кабелни терминали разполагали също Швеция, Израел и Италия. Монд цитира и изказване на техническия директор на DGSE Бернар Барбие, че Франция вероятно притежава най-големия информационен център в Европа след Великобритания.
В изслушване в щатския Конгрес на 29 октомври директорът на националното разузнаване Джеймс Клапър описа грубо обема на разузнавателната програма на NSA и разкри, че Щатите са шпионирали чуждестранни лидери, техни сътрудници и шефове на опозиционни партии, за да разберат дали онова, което говорят, съвпада с нещата, които вършат. Бившият директор на националното разузнаване Денис Блеър пък отбеляза, че във връзките с разузнавателните служби на страни като Франция и Германия между 90 и 95% от дейността са сътрудничество и размяна на информация и съвсем малка порция – шпионаж, ако нужните сведения не могат да бъдат събрани по друг начин.
