Рекордните спонсорски договори, които редица от големите футболни клубове на Стария континент сключиха в рамките на последните месеци, са поредният сложен казус, с който ще се сблъска администрацията на европейската футболна централа и президентът й Мишел Платини. От 2011-а насам с финансовия феърплей УЕФА всячески се опитва да намали финансовата наравнопоставеност между тимовете и да спре колосалните харчове за нови играчи и космически заплати. Но спорният контролен механизъм става все по-лесна плячка за лавиращите във футболното законодателство клубове. УЕФА се кани да накаже с финансови санкции и изхвърляне от евротурнирите отборите от Европа, които имат балансова загуба над 45 млн. евро от последните два сезона, или са натрупали над 30-милионен дефицит в периода 2013-2016-а. В системата на Платини обаче се отварят все по-големи пробойни.
По всичко личи, че новите мултимилионни контракти на Манчестър Юнайтед, Челси, Арсенал и Ювентус с гигантите в производството на спортна екипировка Найки, Адидас и Пума ще хвърлят шепи прах в очите на чиновниците от Нион. В битката за пазарно надмощие производителите на екипи са склонни да отделят за спонсорство все по-голяма част от милиардните си годишни обороти. Докато за най-популярните футболни марки това сътрудничество носи дългосрочен финансов комфорт и неприкосновеност.
Въпреки че Манчестър Юнайтед на Дейвид Мойс се представя доста колебливо през сезона в английската Висша лига, а акциите на клуба се котират под очакваното на Нюйоркската стокова борса, ръководството на английския шампион взриви футболния свят с анонсирания
сюрреалистичен спонсорски договор
nbsp;
с Найк. Американският концерн планира да налее по сметките на червените дяволи 300 млн. паунда английски лири за период от пет години, което значи, че 60 млн. годишно ще влязат по графата приходи в клубния счетоводен баланс. За сравнение, сумата е два пъти по-голяма, отколкото маститите производители на екипи дават на Челси, Арсенал и Реал (Мадрид). Всички се питат откъде идва огромната разлика в спонсорската щедрост? По-прозорливите веднага видяха ролята на сложната схема с разделянето по братски на приходите от продажби на фланелки. По принцип мърчандайзингът е финансовото перо, което хитрите тимове най-лесно могат да завишават безнаказано, за да покрият изискванията на УЕФА.
В случая Найки се ангажира да увеличи още повече финансовата си инжекция с отчисление на процент от продадените фланелки, като заложената за това сума е до 15 млн. паунда на сезон. Това са още 75 млн. паунда свежи пари, с които собствениците от фамилията Глейзър ще си гарантират още една порция стабилност. Печели и Найк, която ще си върне голяма част от направената инвестиция с предоставения й картбланш да продава из целия свят екипите на 20-кратния английски шампион. Юнайтед са царе в това отношение, като за последната финансова година на Олд Трафорд отчетоха приходи от 363 млн. паунда, 153 млн. от които дойдоха именно от спонсорските договори. Клубът умно раздели рекламната си стратегия на сегменти според типовете продукти и сключи многобройни контракти с разнородни производители. Дяволите понастоящем промотират автомобилите (Шевролет), винарната (Казилеро дел Диабло), авиолиниите (Аерофлот), дори и снакс (Мистър Потато). Освен това те се насочиха към регионални сътрудничества с Търговската банка на Катар и Емирейтс НБД Банк, които са новите му официални финансови партньори за емирствата. С потока от рекламни пари, които са неуловими за УЕФА, фамилията Глейзър изплати 71 млн. паунда от 680-милионния си заем към банките, взет за закупуването на най-популярния британски тим.
Рекордна сделка в историята на италианския футбол сключи и Ювентус, който от сезон 2015-2016 ще бъде обличан от Адидас. За шест сезона
германският концерн ще плати минимум 120 млн. паунда
nbsp;
на клуба от Торино. Освен това срещу около 5 млн. паунда на сезон фирмата получи правата за мърчандайзинг, като черно-белите ще вземат допълнителни бонуси за добро представяне на терена и отчетени високи продажби на фланелките им. Така контролираният от фамилията Аниели отбор може да спечели над 150 млн. паунда от новия си технически спонсор. Очевидно и в този договор твърдите параметри всъщност са плаващи, което позволява на Юве и Адидас да играят с числата, когато финансовата ситуация го налага.
Според президента на Челси Брус Бък най-голямото предизвикателство пред УЕФА е именно да гарантира прозрачност във финансирането на клубовете от страна на спонсорите. Естествено, по тази линия най-големите грешници са фирмените тимове Манчестър Сити и Пари Сен Жермен, които сами си пишат правилата на играта. Гражданите например изумиха всички, като продадоха дизайн, ноу-хау и интелектуалните си права на свързаната със собствениците им компания Абу Даби Юнайтед Груп Инвестмънс срещу 12 млн. паунда. За да намалят оперативната си загуба (около 100 млн. паунда) арабите разсрочват заплати с анекси и постоянно увеличат сумата по спонсорския контракт със собствената си авиокомпания Етихад. Любопитното е, че в балансите на Манчестър Сити разходите за школата, които не се калкулират във финансовия феърплей, също прогресивно растат и за последно бяха 15 млн. паунда.
Подобни схеми обаче направо бледнеят пред направеното от Пари Сен Жермен. Столичният френски клуб, собственост на катарското правителство, в края на 2012-а подписа със задна дата четиригодишен контракт с Катар Туризъм Ауторити на обща стойност над 700 млн. паунда. Срещу платения камион с пари туристическата компания дори
не пожела името й да бъде изписано
nbsp;
на фланелките. Освен това контрактът бе сключен не като спонсорство, а като обществена кампания, целяща да подобри туристическия имидж на Катар. Едва ли е необходимо да се казва, че освен гарантираните към 180 млн. паунда на сезон катарците си запазват правото да дават допълнителни бонуси в зависимост от представянето на Пари Сен Жермен в евротурнирите. Така, ако Ибрахимович и компания достигнат до полуфинал в Шампионската лига, като нищо клубът може да получи премия например от 100 млн. паунда. Ето защо Пари Сен Жермен може да си позволи лукса всяко лято да пазарува световни звезди за по 50-60 млн., както взе Единсон Кавани от Наполи. Възмутителната за европейските конкуренти сделка попадна под лупата на органа за финансов контрол в УЕФА. Засега той още не се е произнесъл дали в случая става дума за нерегламентирано наливане на допълнителни средства от собствениците, нарушаващо изискването за феърплей, което е очевидно за всички.
