Нов специален режим за касова отчетност на ДДС ще има за малките и средни предприятия, които срещат затруднения при плащането на данъка към бюджета.
Това предвиждат приетите от парламента на второ четене промени в Закона за ДДС. Предложените изменения и допълнения на Закона са свързани с хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане, както и с прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на закона.
Измененията влизат в сила от началото на 2014-а, а въвеждането на този режим цели да облекчи малките фирми, които нямат средства да платят към бюджета ДДС, преди да са получили плащане за извършените от тях услуги или за доставените стоки. При този режим внасянето на ДДС става, когато получат средствата от фирмата получател. Режимът не е задължителен и малките и средните предприятия с годишен оборот до 500 хил. лв. могат да изберат дали да го прилагат. За прилагане на специалния режим се издава разрешение от органите на Националната агенция за приходите, гласят още промените.
Депутатите приеха още в закона да се запише и още един особен режим, уреждащ облагането на стоки и услуги на Граничния комбиниран мост Видин- Калафат. Мястото на изпълнение на услугите по събиране на таксата за преминаване на моста е на територията на България, когато направлението на пътуването е от България към Румъния, или на територията на Румъния, когато направлението на пътуването е от Румъния към България.
Промените включват още и облекчения за собствениците на вендинг машините, който вече няма да са задължени да издават касови бележки при извършването на услуга. Така фискалият бон ще се показва единствено на дисплея на машината, без да се издава хартиен документ.
Променя се и разпоредбата за определяне на данъчната основа при бартер. Данъчната основа при доставка на дълготрайни активи ще е балансовата им стойност към датата на възникване на данъчното събитие, а при доставки на стоки или услуги, различни от дълготрайни активи, ще е в размер на данъчната основа при придобиването или на себестойността на предоставената стока, а в случаите, когато стоката е внесена – на данъчната основа при вноса й или на направените преки разходи, свързани с извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да бъде определена по тези правила или е нула, тя ще е в размер на пазарната цена на стоките или услугите, които лицето доставя.
Парламентът прие окончателно на второ четене и промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, които целят усъвършенстване на данъчното законодателство в България и прецизиране му спрямо изискванията на европейските директиви и европейската практика в областта на прякото облагане. Промените касаят признаване на приходи и разходи от последващи оценки и отписване на вземания и данъчно третиране на задължения, както и признаване на разходи, представляващи доходи на местни физически лица.
Освобождават се от облагане и определени доходи на чуждестранни юридически лица с източник България. Въвеждат се данъчни облекчения за минимална и регионална държавна помощ, като се разширява обхватът на общините, в които може да се преотстъпва корпоративен данък. Под определението община с висока безработица вече ще попадат населените места, които за предходната годината има безработица с или над 25% по-висока от средната за страната, като досега процентът беше 35 процента.
Според управляващите промените ще окажат положително въздействие върху всички засегнати лица, тъй като се предвиждат редица облекчения за данъчно задължените лица и едновременно с това се насърчава инвестиционната им активност паралелно с осигуряване на определена заетост, което следва да се отрази благоприятно на икономиката на страната като цяло.













