В източната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 20 км южно от Русе се намира един уникален и живописен кът на родната природа – Природен парк Русенски Лом. Той носи името на река Русенски Лом – последният десен приток на Дунав. През 1970 г. районът е обявен за народен парк с площ от 22 267 декара. Територията му обхваща поречията на реките Баниски /Мали/ Лом, Черни Лом и Бели Лом, които са с обща дължина от 42 километра. По-късно територията на парка е разширена и днес обхваща 49 629 декара. Тези граници са приети през 1989 година.
При образуването на характерния релеф на Дунавската равнина основна роля играе образуването на Алпо-Хималайската планинска система. Стара планина е част от тази планинска система. При нагъването на слоеве на земната кора и образуването на планинската верига, е оказан натиск на териториите, които са се намирали близо до възникващите планини. Това е и причината за възникването на многото десни притоци на Дунав, които водят началото си от Стара планина. На това нагъване на горните слоеве от земната кора се дължи и характерната форма на речните долини в Дунавската долина.Смята се, че днешната Дунавска равнина преди около 120 млн. години е представлявала дъно на воден басейн. Когато той престава да съществува на територията му остават много утаени варовикови скали.
На това се дължи релефното разнообразие на Дунавската равнина и в частност на териториите на природен парк Русенски Лом. Образували са се множество пещери и други карстови образувания. За териториите с варовикова основа е характерно изключително разнообразие на биологичния свят. Причина за разнообразието на живата природа в парка е и специфичния климат на района.
В парка се срещат голям брой редки и застрашени от изчезване видове. Значителен е броят на растенията, които присъстват в Червената книга на България.
Фауната е много разнообразна. Районът на Ломовете е обявен за важно място за пеперудите в България. В реката могат да се срещнат 22 вида риби, а спортният риболов е разрешен. Паркът е истински птичи рай. Тук се срещат много птици, които са застрашени в цяла Европа, затова Ломовете са обявени за орнитологично важно място. От установените над 190 вида на пернатия свят, които се срещат в парка, тук гнездят 110 вида. Останалите са прелетници, зимни гости и случайни посетители. Интересно е да се отбележи, че докато в Средна Европа черният щъркел вие гнезда по стари дървета в горите, в България гнезди почти изключително по скалите. Значението на парковата територия е много високо за хищните бозайници (12 вида) и е своеобразен оазис за тях. Паркът обитават 14 вида бозайници, обект на лов. От тях пет вида са с доказани качества – благороден елен, сърна, дива свиня, дива котка и вълк.
Най-старите следи от човешко присъстване в местността датират от старокаменната епоха. Открити са останки от Античността. На много места има следи от тракийски селища и светилища. Земите на природния парк стават част от Римската империя през 1 век след н.е. От този период има останки от три крепости. Те са строени и поддържани от римските и византийските войски, за да бъдат отбранявани североизточните граници на империята.
По-късно териториите били отвоювани от прабългарите. Те също издигнали няколко укрепления, които служели за отбрана срещу набезите от страна на Византия. Във времето точно след пристигането на прабългарите близо до територията на днешния парк се е намирал основния център на държавата.
В границите на природния парк се намира археологическият резерват Скални църкви. Той е разположен в село Иваново и основния обект, който е включен в него е манастирът Св. Архангел Михаил. Манастирът е бил основен културен и църковен център на областта през късното Средновековие. Голям е броят на църквите на теритоията на природния парк. Общия брой на действащите и нефункциониращите църкви в рамките на парка са над 30.
Тук се намира и археологическият резерват Червен, който е в село Червен. Някога на мястото на днешното село се е намирал един от основните културни центрове в североизточната Дунавска равнина.
На територията на парка е и единственият действащ в България скален манастир – край село Басарбово – Св. Димитър Басарбовски













