Българите над 40-те вероятно си спомнят 10 ноември 1989 година. За по-младите ще уточним, че тогава, часове след падането на Берлинската стена, е проведен пленум на ЦК на БКП. На него са взети важни решения. Тодор Живков е освободен от най-високата длъжност в партията и държавата, където е пребивавал повече от 33 години. За партиен лидер и председател на Държавния съвет (нещо като президент) е предложен Петър Младенов, когото Народното събрание избира на 17 ноември. И … започват т. нар. демократични промени.
Падането на комунистите изненадва дори философа Желю Желев (по-късно станал първият демократично избран президент на България), който тогава заявява, че вместо това чудо е очаквал в страната ни да има гражданска война и етнически конфликти.
Двадесет и четири години по-късно един от живите участници в ноемврийския пленум е категоричен, че разпадът е повсеместен, че перспектива пред държавата липсва. А отчаянието и продажността са двете армии, които разделят обществото ни.
Каква е ситуацията днес
nbsp;
След пет месеца опити от седмица се тиражират версии за свалянето на кабинета Орешарски от власт. Идеята, според въпросните дописници в мрежата, била това да се случи именно на 10 ноември.
Ето ги и версиите:
1. ДПС дава мощно рамо на протестиращите студенти и така осиротялото правителство си тръгва по живо, по здраво, защото е загубило и без това крехката си парламентарна подкрепа.
Преди това обаче Лютви Местан е разбрал от свои източници в белгийската столица, че:
2. Посъветвани от Вашингтон или от Брюксел, БСП и ГЕРБ се били спазарили за нов кабинет в рамките на 42-ото Народно събраниев името на националния интерес.
В политическите среди се лансира още един апокалиптичен за правителството вариант:
3. Кабинетът се сгромолясва чрез избран в удачен момент удар на Атака, на чиято воля се държи парламентарното мнозинство. Поводите щели да са решението на парламента за продажбата на земя на чужденци и отказът на изпълнителната власт да се съобрази с него, невъзможността на държавата да се справи със сирийските бежанци, за които атакистите едва ли не настояват да ги направим на сапун, и т. н.
Управляващите изразяват убеденост, че ще удържат фронта. Но не изключват хипотезата, според която от политически протестите в един момент могат да станат социални. Защото зимните сметки за ток и парно, безработицата и безизходицата могат да доведат до национална стачка, която с подкрепата на синдикатите да парализира държавата. По тази причина от месеци насам правителството провеждало политика на приобщаване на бедните, повишаване на майчинските, реформа в пенсионната система и прочие.
Всяка власт, всеизвестно е, има своите страхове. И всяка, успяла да прескочи бариерата им, среща пред себе си нови и нови препятствия.
Идеалисти ли са ранобудните млади?
nbsp;
Ранобудните студенти обявиха, че е назрял моментът за дебат по нов обществен договор. Констатираха, че държавата ни се намира в тежка политическа и още по-тежка ценностна криза, че политиците всеки Божи ден демонстрират цинизъм и липса на чуваемост. Че парламентът е изчерпан, тъй като в продължение на четири месеца работи, скрит зад метални ограждения. Поради което депутатите трябвало да подадат оставка. И всички тези недъзи имали един-единствен събирателен образ – правителството.
Тези констатации водят до пет на брой искания:
– отговорна държавна политика спрямо образователния модел, който да стимулира и изисква изграждането на независими и критично мислещи личности, а не апатични изпълнители;
– изграждане на съвременни независими държавни институции, работещи в подкрепа на обществото, а не обслужващи частни олигархични и партийни интереси;
– създаване на дългосрочна и адекватна стратегия за развитие на всички сфери в обществения живот;
– допускане до висши държавни длъжности само на хора, чиито дейности се ръководят единствено от интересите на суверена ;
– прекратяване на системната практика медиите да се използват за партийна пропаганда и конструиране на псевдореалност.
Шестнадесет университета от цялата страна са се подписали под въпросните тезисни искания, информира близка до бизнесмена Иво Прокопиев медия.
Прогнозата на социолози, общественици и политолози
nbsp;
Васил Тончев, Сова Харис: Не очаквам на 10 ноември да се състои нищо драматично. Очаквам окончателно студентите да се разделят на две, както сме си и ние, гражданите. И така да продължим да живеем в мирното напрежение, което мори всички ни.
nbsp;
Живко Георгиев, Галъп Интернешънъл: На 10 ноември ще има възпроизводство на минипротеста на недоволните студенти. Е, правителството вероятно също ще празнува.
nbsp;
Евгений Дайнов, политолог: Правителството е толкова нестабилно, че му трябва едно спъване и край! Божа работа е дали това ще се случи на 10 ноември. Протестиращите студенти са част от цял порой причини, които ще го свалят.
nbsp;
Стефан Цанев, писател: Вярвам на Мойсей и Стамболов. Вярвам, че само родените на свобода могат да мислят. Понеже не могат да упражняват терор, управляващите политици у нас през втория мандат се съсредоточават към кражби и лично облагодетелстване.
nbsp;
Според Стефан Цанев на 10 ноември българите сме били измамени, че комунистическият режим е паднал. Тъй като през всичките 23 години ни е управлявала БКП чрез номенклатурата, техните деца и внуци.
Накъде гледат днешните деца на България
nbsp;
Те имат право да изискват от нас – от политиците, родителите, обществениците. Имат право да изразяват мнението си по установения от закона начин. Преди всичко обаче младите хора, без които държавата ни е на път да се самозачеркне от политическата карта, са длъжни да потърсят отговорите на няколко належащи въпроса: Подведени ли са и ако да – от кого? Обосновани ли са исканията им и ако не са, защо? Възможно ли е някои политици да ги манипулират в името на собственото си оцеляване и корпоративни интереси? И най-важното – как биха могли като свободни хора да станат коректив на статуквото?
Справка в историята сочи, че първият демократичен свободен митинг през 1989-а се провежда в София на 18 ноември. Хиляди излизат на площада пред храм-паметника Александър Невски. Заради липса на решения, свързани с политическия плурализъм и ролята на БКП, на 9 декември в София и други градове на страната има нови улични протести и демонстрации с искане на оставката на Петър Младенов и замяната му с Желю Желев. Планират се нови митинги, като начело на движението застава Съюзът на демократичните сили (СДС), основан на 7 декември. На 11 декември ЦК на БКП предлага отмяна на чл. Първи от конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Предложението е прието. На 14 декември опозицията свиква митинг, като участниците в него настояват за демонополизация на държавните институции. Петър Младенов прави неуспешен опит за обръщение към насъбралите се хора за запазване на реда. Завършва с думите: С този екстремизъм ще докарате България до пропастта. Изрича и прословутата си реплика: По-добре да дойдат танковете. После се отрича от думите си, въпреки че те са запечатани на лента. На 6 юли 1990 г. по тази причина той подава оставката си.
Към днешна дата едва ли някой вярва, че управляващите ще употребят твърда ръка срещу студентите. Заявките и от управляващи, и от опозиция са за партньорство. За да се случи това обаче, най-напред сред протестиращите трябва да се откроят лидери. С ясна визия и конкретни идеи за бъдещето на държавата. Тези лидери да създадат своя политическа формация и както си е редът, да премерят сили с останалите на изборите за народни представители (предсрочни или редовни). Успеят ли да се наложат, работата им ще е в парламента, може да е дори в изпълнителната власт. Но не на жълтите павета и не в окупирани университети.
Ако това не стане, някои анализатори с право биха ги упрекнали, че знаменитата шеговита фраза на бившия Първи: Конкурсното начало не означава конкурсен край, другарки и другари, е тяхно верую.
Шансът на студентите сега е в техните ръце. Малките грешки със сигурност ще им бъдат простени. И не политиците, а единствено избирателят ще отреди бъдещата им роля.
Колкото до революциите – те не са донесли много добрини на хората…
