Ситуацията е трудна и без изгледи за подобрение. Така, съвсем накратко, но много точно може да се опише положението, в което се намира българската банкова система. Както в. БАНКЕРЪ вече писа в предния си брой, единствените показатели на сектора, които все още продължават да растат, са депозитите на граждани и фирми, а вследствие на тях и активите на банките. Всички останали показатели или са замръзнали на едно място, или пълзят надолу.
Всички индикации за подобряване на ситуацията, появили се през последното тримесечие на 2012-а, плахо угаснаха.
От началото на годината кредитите се въртят в порядъка на 56.5 млрд. лв. и въобще не дават признаци за ръст. Нещо повече, някои колебания в отделните видове кредитни портфейли оставят впечатлението, че основният бизнес на банките, който формира около 85% от приходите им, може да започне да се свива. Спадът на чистите доходи от лихви пък вече остава тенденция. За една година те са се свили с 96 млн. лв. за целия банков сектор и този неполучен доход не може по никакъв начин да бъде компенсиран от увеличението с 36 млн. лв. на чистите приходи от такси и комисиони. Ето защо печалбата на сектора за една година се е свила с 37 млн. лева.
На пръв поглед всички тези числа не са кой знае колко тревожни. След като цялата икономика е в криза, логично е банките да отчетат по-малки печалби. Има обаче един друг показател, който показва дали приходите от основния им бизнес гарантират тяхната жизнеспособност. Човек може да си отговори на този въпрос, ако види каква част от чистите им приходи от дейността отива за
провизии и за административни разходи
За деветте месеца на 2013-а тези разходи са изяли три четвърти (75%) от всички приходи на банковия сектор. Като този дял в сравнение със септември 2012-а се е увеличил с близо 1 процент. С други думи, положението се влошава. При това има доста кредитни институции, при които този показател е много по-негативен.
В седем от общо двадесет и четири банки разходите за провизии и за издръжка поглъщат над 90% от бизнес приходите им, а други три въобще не могат да покрият тези разходи с чистите постъпления от дейността си. Ясно е, че тези три банки съществуват само заради това, че акционерите им по една или друга причина държат да притежават банков лиценз.
Въобще банковият сектор е затънал в блатото на икономическия застой и всяка стъпка накриво може да го удави. Точно по тази причина банките са изключително негативно настроени към всякакви законови промени, които могат да свият и без това недостигащите им приходи или да увеличат разходите им. Защото вече не става дума за запазване на печалбите, а за опазване на тяхната стабилност и за сигурността на вложителите им.
Остава утехата, че има банки, които се справят много добре в сегашната трудна ситуация. По правило най-големите от тях попадат в
класацията на най-добрите кредитни институции
която в. БАНКЕРЪ изготвя на всеки три месеца. От доста време насам дежурни участници в нея са Банка ДСК, УниКредит Булбанк, Корпоративна банка и Първа инвестиционна банка.
Първите две са недостижими лидери по печалба. Общият размер на положителния финансов резултат на Банка ДСК и на УниКредит Булбанк – 315 млн. лв., е две трети от печалбата на целия банков сектор. Огромните размери на собствения им капитал пък ги правят изключително устойчиви на всички видове рискове, на които е изложен банковият бизнес, в това число и политически. Но дори при Банка ДСК и при УниКредит Булбанк се забелязва свиване на чистите приходи от основен бизнес и на печалбата. Все пак за тях това не е обезпокояващо, тъй като разходите им за провизии и за издръжка поглъщат между 55 и 60% от чистите приходи.
Първа инвестиционна банка и Корпоративна банка пък продължават да са едни от
малкото прогресивно развиващи се кредитни институции
При тях растат активите, а и двете имат едни от най-големите печалби в сектора. При Корпоративна банка разходите за провизии и за издръжка ангажират 58% от чистите й приходи – по-малко, отколкото при УниКредит Булбанк. За ПИБ този дял е по-висок – 78.17%, но това се дължи на значително по-голямата клонова мрежа, която е доста скъпа издръжка. За ПИБ обаче широката клонова мрежа е необходимост, тъй като, за разлика от Корпоративна банка, нейният бизнес е много по-ангажиран с услуги за гражданите. Този сектор изисква също така много повече персонал, както и разходи за реклама.
Централна кооперативна банка също расте на пазара, макар и с по-бавни темпове в сравнение с другите две големи банки с български капитал. За сметка на това обаче тя има най-доброто съотношение на разходите за издръжка и за провизии спрямо чистите й приходи – едва 48.2 процента. Това се дължи на ниските разходи за провизии – само 1.71 млн. лв. за деветте месеца на годината. Но за никого не е тайна, че ЦКБ изважда проблемните си кредити в специализирани структури, които са част от ЦКБ Груп и чийто основен бизнес е именно събирането на просрочени вземания.
Заслужава си да се отбележи и видимото подобряване на резултатите на Пощенска банка, която след близо двегодишен период на ниски печалби сега показва значително увеличение на чистите приходи от лихви и такси и в резултат на това отчита рязко увеличение на положителния финансов резултат.
Данните на Societe General Експресбанк също вдъхват оптимизъм. Тя продължава да увеличава активите си и чистите си приходи от основния си бизнес. Ръстът при нея явно е свързан и с поемане на по-големи рискове, тъй като разходите й за провизии са нараснали четири пъти, а тези за издръжка с близо 50%, което е довело до близо двойно намаляване на печалбата й.
Освен големите структуроопределящи банки на пазара има още
няколко по-малки кредитни институции
които се отличават с много по-добри от средните за сектора показатели. Сред тях е Българска банка за развитие, въпреки че спецификата на нейния бизнес предполага ниски разходи за издръжка и сравнително стабилни приходи. Не е тайна, че години наред основната дейност на държавната банка бе да рефинансира частните търговски банки, които с получените суми отпускат заеми за малкия и средния бизнес. Този подход намалява значително кредитния риск, който поема самата Българска банка за развитие, и предопределя ниските и разходи за провизии. Липсата на клонова мрежа пък значително свива средствата, които институцията харчи за администрация.
Ти Би Ай Банк
е добър пример как да се тръгне от дъното и сравнително бързо (при неблагоприятни икономически условия) да се развие една печеливша кредитна институция. Ще припомним, че през 2011-а базираното в Холандия дружество Ти Би Ай Еф Файненшъл Сървисиз купи от Нова Люблянска банка нейната дъщерна кредитна институция в България НЛБ Банк, която бе в изключително тежко състояние. С около 70 млн. лв. активи, капитал от 26 млн. лв. и с годишни загуби между 7 и 10 млн. лв. тя или трябваше да бъде рекапитализирана сериозно, или да бъде продадена, или затворена. Словенците нямаха голям избор, тъй като самата Нова Люблянска банка изпитваше остри финансови затруднения, които така и не са решени до днес.
От своя страна Ти Би Ай Еф Файненшъл Сървисиз притежаваше значителен опит на финансовия пазар в България и едни от най-добре развиващите се компании в сектора на малките кредити – Ти Би Ай Кредит и Ти Би Ай Лизинг. Затова холандското дружество майка купи НЛБ Банк, преименува я в Ти Би Ай Банк, рекапитализира я, извади от нея лошия кредитен портфейл и по този начин я оздрави. След което прехвърли голяма част от бизнеса си за граждани в банката. Целият този процес продължи близо една година и положителните резултати от него стават видими едва сега. Само за периода от септември 2012-а до септември 2013-а активите на банката са нараснали повече от 2.5 пъти – от 156 млн. на 412.28 млн. лева. Чистите й приходи от лихви и от такси и комисиони са скочили повече от пет пъти, а печалбата й се е увеличила над 35 пъти. При това банката води консервативна политика по отношение на провизиите, защото и те са нараснали значително. Но приходите от дейността са предостатъчни за тяхното заделяне.
Показателите на
Общинска банка
за деветте месеца на годината също са доста по-добри в сравнение с тези от същия период на 2012-а. Мениджмънтът на банката, макар и да бе подложен на некоректен и често недобронамерен натиск от страна на различни политически групи в Столичния общински съвет, успя да преструктурира дейността й и да покрие проблемните кредити с достатъчно провизии. Банката запазва фокуса си на институция, която осигурява финансово обслужване на местните власти и най-вече на Софийската община и на нейните административни и търговски структури. Но успешно се справя и с функциите си на универсална банка, предлагаща услуги за частни фирми и граждани. В рамките на една година тя е увеличила активите си и чистите си приходи от лихви, както и печалбата си, като продължава обаче да води консервативна политика по отношение на провизиите, която гарантира стабилността й.
СИБАНК и Алианц Банк България
също могат да се похвалят с видимо подобряване на финансовите резултати и дори с растеж на пазара. Двете банки фокусираха бизнеса си в сектора на малките и средните предприятия и на заемите за населението. Формулата на успеха на двете кредитни институции е, че още в самото начало на кризата те хвърлиха значителни средства за максимално високо провизиране на проблемните кредити, след което се съсредоточиха върху развиването на бизнеса с платежоспособните клиенти.
Експерти от СИБАНК коментират, че важно значение за успеха им има обвързването на заемите с гаранциите, които могат да се получат по различните европейски програми. Това дава възможност както за намаляване на лихвата по кредита, така и на размера на обезпечението, който кредитополучателят трябва да предостави.
Мениджърите на Алианц Банк България пък следват философията, че когато успееш да покриеш загубата от проблемите вземания, много по-лесно можеш да привлечеш нови клиенти и да предложиш по-благоприятни условия на платежоспособните.
Резултатите и при двете банки са, че активите им растат, чистите им приходи от лихви се повишават, а оттам нараства и печалбата им.
Беглият преглед дотук вероятно създава усещането, че споменатите в началото проблеми на банковия сектор не са чак толкова големи. Вярно е, че засега той продължава да е стабилен. Самият факт обаче, че резултатите на добре представящите се банки не могат да компенсират загубите на останалите кредитни институции, което се отразява на общите данни за системата, показва, че ситуацията в бранша се влошава. Така че сегашната стабилност на банковия сектор е стабилност на ръба на пропастта.
