Еврото падна рязко в средата на седмицата след изненадващото решение на управителния съвет на Европейската централна банка от 7 ноември да понижи основната лихва на еврозоната от 0.5 на 0.25 процента. От общо 70 икономисти, анкетирани от агенция Блумбърг преди събирането на централните банкери, само трима анализатори – от Бенк ъф Америка, Роял бенк ъф Скотлънд и Ю Би Ес, прогнозираха хода на ЕЦБ. Валутни експерти очакват единната европейска валута да поевтинее до 1.32 щ. долара до края на годината.
На пресконференцията след съвещанието за паричната политика председателят на ЕЦБ Марио Драги предупреди, че еврозоната е заплашена от продължителен период на ниска инфлация и обеща да държи лихвите ниски достатъчно дълго. Драги каза още, че институцията ще удължи до средата на 2015-а срока за неограничено предлагане на едномесечни и тримесечни заеми на кредитните институции от общността.
Оттук нататък европейските централни банкери са
на четвърт процент от нулевите лихви
Това увеличава вероятността за прилагане на нетрадиционни инструменти, в случай че цените продължат да падат или възстановяването на икономиките зацикли.
Драги е напомнял нееднократно, че има на разположение множество опции,за да осигури по-голяма ликвидност на финансовите пазари на еврорегиона. Сред тях са операциите за дългосрочно рефинансиране с фиксирани или плаващи лихви, с различни срокове до падежите или с придружаващи изисквания как банките да използват получените пари. Други възможности са да се промени размерът на резервите или видът на гаранциите по заемите, да се прекратят операциите за изтегляне на допълнителната ликвидност от пазара или да се удължи срокът за предлагане на заеми в неограничени размери.
Дефлационната клопка
не беше единствената неприятна новина за еврозоната през седмицата. Европейската комисия понижи на 5 ноември оценката си за икономическото развитие на общността през 2014-а – до 1.1% ръст на БВП. Безработицата ще бъде 12.2%, а годишната инфлация – 1.5%, с последващ спад до 1.4% през 2015-а.
Същевременно Брюксел заплаши да започне специална проверка на големите излишъци по търговската и текущата сметки на Германия. Еврокомисарят по икономическата и парична политика Оли Рен коментира пред репортери на 5 ноември, че дискусии по въпроса ще има през следващата седмица. Той посочи, че от 2007-а насам Берлин надхвърля препоръчания от ЕК таван на излишъка от 6% от БВП. Според ревизираните прогнози излишъкът по текущата сметка на Германия ще достигне 7% от БВП през тази и 6.6% през следващата година. Рен препоръча на германското правителство да положи повече усилия, за да стимулира вътрешното потребление и да повиши заплатите. Другите му съвети са да се намалят данъците, да се редуцират отчисленията за социално подпомагане и да се увеличат инфраструктурните разходи. Рен напомни, че членовете на общността могат да бъдат глобявани, ако не успеят да коригират дисбалансите.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2053 млн. евро (4015 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1% дял от купената и продадена валута.
