Ако нашенското Народно събрание беше Американският филмов институт, със сигурност щеше да оцени гениалността на сценария, наречен доклад на временната парламентарна комисия за проверка на полетите на бившия кабинет Борисов. В сравнение с него, комедията Има ли пилот в самолета, преценена от института за един от десетте най-смешни филма в света за всички времена, изглежда като разочароващ първи опит на начинаещ български сценарист.
В американския филм главният герой, бивш военен пилот, се опитва с всички средства да си върне вниманието на любимата си, която е стюардеса. Тя, разбира се, е неземно красива и съблазнителна. Предполагам ще се съгласите, че замисълът на сценариста се опира на един изтъркан сюжетен ход, каквито изобилстват в холивудските ленти. Той има за цел неминуемо да отведе зрителя до пълен хепиенд, в който егоистичните стремежи на главния герой са всестранно задоволени за сметка на съществуващите, но останали недокоснати във филма обществено-политически проблеми.
Не така стоят нещата в българския вариант на Има ли пилот в самолета. Тук човекът, който може да вдигне самолета, е бивш пожарникар. За това той няма нужда от трибестан. Трибестанът има нужда от него, за да си направи реклама. Нашият човек вдига самолета, когато си иска, дори законът да му казва не го прави. Не го стряска ни заповед на военен министър, ни поскъпването на петрола на световния пазар. Не, самолетът винаги е горе.
В нашия филм главният герой не иска да си върне любимата стюардеса. Той просто я оставя на земята, където тя страда и се тюхка, че е забравила да му каже да извади шампанското от хладилника, за да не гръмне. На мястото на изоставената стюардеса, за да не тежи, се качва лека жена. В интерес на интригата нейното име остава в тайна до края на филма. В някои от честите полети на нашенския самолет вместо лека жена на борда влиза друга, която изглежда пълна с емоции и чувства към главния герой.
Той обаче не е като колегата си от американския филм. Нашият човек е отдаден на народната кауза и търси решение на всички обществено-политически проблеми. За тази цел леката жена минава на заден план в развитието на сюжета, пълната с емоции и чувства към главния герой сподвижница също дискретно се скрива зад завесата, отстъпвайки пред желанието на героя да се отдаде изцяло на народната любов.
Самолетът лети, подобно на онзи от американския филм, в който екипаж и пътници са поразени от неизвестен вирус. Преодолявайки фобията си към публичност и любовни излияния в навечерието на избори, нашият човек успява да облети страната надлъж и нашир. Камерата следи неговото опънато от решимост лице, докато самолетът прелита от Асеновград – Пловдив – Плевен и обратно.
В търсене на народната любов героят не пуска кормилото на самолета от ръцете си. Без да излиза в околоземна орбита, той успява да извърши 267 полета. Нашият човек дори не развива кесонна болест, макар че в редките мигове, когато престоява на земята и играе футбол, го прищраква дясното коляно.
Често на борда на самолета освен леки жени, които поради същността си не се отчитат като товар, пътуват бистришки тигри, телето Бойка, носители на златни топки и прочие екзотични екземпляри. Разбираемо повечето полети са до и от ловни стопанства в страната, понеже пилотиращият самолета обича животинките.
Ако беше жив, американският астронавт Нийл Армстронг със сигурност щеше да завиди на нашия човек. Преди повече от 40 години той успя яваш-яваш да стигне до Луната и след 21-часов престой в Космоса кацна в Морето на спокойствието. Българският астронавт прекара във въздуха 366 дни, подминавайки Луната като гара Лъкатник.
Има и още нещо – за разлика от американския си колега, на нашия не му се явяват странни привидения. Стъпвайки на Луната, Армстронг крещя като побъркан в слушалките: Виждам космически кораби! Те са тук! Навярно двайсет! А нашият човек видя отгоре страната ни, опасана в магистрали. И всеки път, когато се приземяваше, ги изкарваше все повече.
Интересното на българския вариант на комедията Има ли пилот в самолета е, че това е сюжет в непрекъснато развитие. Достатъчно е да хвърлим поглед в близкото минало и в идните дни, за да се убедим в това. Става ясно, че бъдещето на филма ни е светло, тъй като допуска едно, две, три, че и повече части. Като нищо ще ударим в земята всички турски и латиносериали. Кандидати да вдигат самолета винаги има – евтини въздухоплавателни средства, въпреки кризата, все се намират. Въпросът е докога ще има зрители…
