Уличното недоволство напоследък изглежда все по-странно. Театрални представления по пешеходните пътеки, духова музика в акомпанимент на викове Оставка, исторически възстановки и цветни паметници в центъра на София. Протестът може и да не се чува чак толкова пред вратите на Народното събрание, но определено се вижда по улиците на столицата. И придобива все по-цветни краски на фона на сивата политическа безизходица. Потърпевшите обаче определено нямат чувство за хумор и не са склонни да толерират изкуство, правено със спрей.
Последната акция, която вкара в ареста шестима души този четвъртък (7 ноември), беше твърде показателна за непоносимостта, която са развили помежду си властта и протестиращите през продължаващите вече почти 150 дни демонстрации. В деня на Октомврийската революция, която разтърси света (по Джон Рийд) през 1917 г., скулптурната група Партизани пред централата на социалистите на Позитано 20 осъмна изрисувана с лилава и розова боя и с провокативния надпис БКП – позор! Кой?. На местопрестъплението е бил спипан един от виртуалните водачи на протеста Асен Генов заедно с още четирима партийни функционери на ДСБ (Живко Занков, Марта Георгиева, Давид Станчев и Никола Спотинов), които прекараха деня в трето районно. Впоследствие всички бяха освободени, но прокуратурата не се поколеба да организира срещу тях разследване за хулиганство.
Ласкаем се да предположим, че същата съдба щеше да споходи всеки гражданин със спрей в ръка, решил да разкраси която и да е композиция в столицата в тъмните часове на денонощието. Въпреки това розовият паметник мигновено се превърна в политическа проява с партийна окраска. Боядисването на скулптурата е осъзнат политически акт срещу възраждането на комунизма и неговите символи, както и срещу коалицията между БСП и Атака, оправдаха се от ДСБ. Но така и не успяха да обяснят защо авторитетна формация със сериозно политическо минало и надежди за бъдещето прибягва до вандалски прояви, за да разпространява партийните си послания. Тук става дума за отношението на обществото и за мен не е опасно, ако един човек го направи. Опасно е, ако обществото го приема, добави в коментар и депутатът от левицата Антон Кутев.
За организаторите на проявата и поддръжниците им обаче постъпката не само е приемлива, но и измерима с геройство в условията на нестихващата улична революция. Опонираха им единици в социалните мрежи, които приравниха смелия акт до най-обикновен вандализъм. Да боядисваш паметници нощем е малоумна акция. Тази енергия би могла да се вложи в по-ефективни действия за каузата, пише Лилия Попова в коментар под видеото от освобождаването на Асен Генов в четвъртък вечерта, публикувано във Фейсбук профила му. Смятам, че постъпката му е доста инфантилна за човек на 45 години, добавя Георги Йорданов под друг пост, разяснявайки на аудиторията, че блогърът всъщност е поругал творба на известния български скулптор проф. Любомир Далчев, впрочем бежанец от социализма и брат на поета Атанас Далчев. А последвалият диалог е тъжна илюстрация на сриващите се национални ценности.
Ако управляващите си бяха подали оставката, нямаше да се налагат такива мерки, пише в отговор Иван Георгиев, обвинявайки властта за неуважението на българите към всички комунистически паметници.
Да взема да се изпикая на изтривалката на Позитано тогава! Ще ме носите ли на ръце с викове УРАААА???, провокира вандалите Йорданов.
Ооо, ставаш най-големият на деня!, обобщава констатацията, изобличавайки неприемливото лице на гражданското недоволство.
