След като шпионският скандал достигна своя пик през миналата седмица, страстите започнаха да се уталожват и да дават предимство на по-трезв и най-вече на по-практичен подход. Президентът Барак Обама очевидно най-накрая се е вслушал в призивите на републиканеца от Ню Йорк Пийтгър Кинг да спре да се извинява, защото благодарение на подслушаните разговори е бил спасен животът на хиляди не само в Щатите, но и във Франция, в Германия и в цяла Европа. Европейските лидери пък успокоиха тона, след като разбраха, че не само пролетариите, но и разузнавачите от целия свят се обединяват и си обменят подслушана информация.
Обама и висшите му съветници по сигурността дойдоха до извода, че няма работеща алтернатива за масовото събиране на огромно количество данни, включително и от записи на телефонни разговори, проведени в САЩ. Затова започнаха да обмислят варианти за съхраняване на тази информация само за три, а не за пет години и да разработват технологии, които да им позволят да претърсват записите на телефонни и на интернет компании, а не да ги трупат в правителствените компютри. Разработването на тези нови технически средства ще отнеме най-малко три години според директора на американската Национална агенция по сигурност (NSA) генерал Кийт Алекзандър.
Специалната комисия по разузнаването на Сената пък е гласувала на 6 ноември с 13 гласа за и два – против проектозакон за дейността на тайните служби през финансовата 2014-а, която започна на 1 октомври, обяви официално нейният председател Даян Фейнстейн. В него са заложени мерки, които дават правомощия на разузнавателните агенции за противодействие на терористични заплахи, за предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение и за засилване на дейността на контраразузнаването. Заради гафа с подслушването на държавни глави, между които германският канцлер Ангела Меркел и президентът на Бразилия Дилма Русеф, някои членове на Конгреса поискаха по-строг контрол върху съответните служби и особено върху NSA. В тази връзка в проектозакона е предложено директорът на агенцията и генералният инспектор да се номинират от президента и да се одобряват от Сената. В момента шефовете се назначават от министъра на отбраната и се одобряват от президента. Прокрадва се дори идеята NSA да се оглави от жена.
Госпожа Фейнстейн посочи също, че в нормативния акт е включено изискване да се въведе достатъчно надеждна технология за разкриване на течове от класифицирана информация и за по-сериозна правна защита на доносниците. Директорът на националното разузнаване ще получи право да разследва лицата, които държат предвидени за унищожение записи.
Германия, която бе най-засегната, че са подслушвали канцлера й, вече бие отбой. След интензивни дискусии дали да покани бившия агент на NSA Едуард Сноудън да даде показания пред Бундестага за изнесените шпионски данни правителството изключи възможността да предостави убежище на беглеца. Това стана, след като шефът на канцеларията на Меркел – Роналд Пофала, съобщи, че до средата на декември Обама ще представи нова рамка за сътрудничество с Германия в областта на разузнаването. Дискусиите на тази тема продължават и във Вашингтон между висши германски и щатски експерти по сигурността. Високопоставен член на американската администрация обаче обърна внимание, че не става въпрос за споразумение, което изключва взаимното подслушване (подобно на договорите с Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и Канада), а за осъвременено разбирателство между двете държави. Защото големият проблем на Щатите в този аспект е дефиницията за приятелски страни. Примерно, случаят с госпожа Меркел е по-лесен, но с президента на Египет нещата далеч не са еднозначни.
Според редакционния екип на германския Шпигел досега германското правителство демонстрира морално малодушие във взаимодействието си с Вашингтон. Министърът на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих признал, че комбинацията от антиамерикански настроения и наивност направо са му скъсали нервите. Според него Сноудън не може да получи убежище в Германия, тъй като не е жертва на политическо преследване. Вместо това германските власти ще търсят начини да получат показания от него в Москва. При все че германските законодатели не са се отказали да започнат парламентарно разследване на масовите подслушвания на щатските служби, кабинетът на Меркел няма да рискува отношенията си със САЩ, съдейки от изявлението на главния правителствен говорител Щефен Зайберт на 6 ноември в Берлин: Едва ли някоя държава е спечелила толкова много от трансатлантическите връзки както Германия.
Единственият по-остър конфликт през седмицата беше между Лондон и Берлин във връзка със статия в английския вестник Индипендънт, че английското посолство в германската столица вероятно служи като свръх-секретен пост за подслушване. От външното министерство на Германия поискаха незабавно обяснения от английския посланик Саймън Макдонълд и предупредиха, че шпионажът от дипломатически мисии противоречи на международното право. Политически наблюдатели обаче отбелязват, че Макдонълд не е бил призован, както американския си колега през миналата седмица, а поканен – сигнал, че Берлин не иска разправии с член на Европейския съюз.
Друга пикантна новина по темата разпространи на 7 ноември Ню Йорк таймс – ЦРУ плаща по над 10 млн. щ. долара годишно на ATamp;T за помощта, която телекомуникационната компания оказва в антитерористичните разследвания зад граница, като предоставя огромната си база данни от записи на телефонни разговори.
Очевидно, страховете на Сноудън, че неговите разкрития няма да променят нищо, са на път да се сбъднат.
