Ключовото предизвикателство както тази година, така и следващата ще бъде възстановяването на икономиката. Това споделя премиерът Пламен Орешарски в интервю за агенция Блумбърг, съобщават от правителствения пресцентър.
Орешарски отбеляза, че очакванията за следващата година са да има по- висок растеж от настоящата, като в бюджета е записан 1,8%. Фактори за това са по- високото вътрешно търсене, както и малко по- високото външно търсене, което ще даде възможност за ръст на експорта. bdquo;Прогнозираме по- високо ниво на преки чуждестранни инвестиции и като цяло по- високо ниво на инвестиционната активност вътре в страната. В последните две години вътрешните и външните инвестиции са на много ниско равнище, така че има потенциал в това отношениеldquo;, заявява премиерът.
Попитан за прогнозите за чуждестранни инвестиции, той отбеляза, че цифрата в Закона за бюджета е малко под 2 млрд. евро. bdquo;Надявам се тази сума да бъде надхвърленаldquo;, изтъква министър-председателят. Според него може да се очаква повишение на външните инвестиции при туризма, някои подсектори на машиностроенето и инфраструктурата. bdquo;Като инвестиционни намерения има достатъчно, но нека не избързваме и да видим кои от тях ще станат реалностldquo;, отбелязва Орешарски. Той изразява надежда, че добрите, макар и крехки, външни сигнали през второто полугодие на тази година във водещи европейски икономики да се развият през следващата година. Според него това допълнително ще подпомогне процесите на икономическо възстановяване. bdquo;Сегашният нисък темп или практическа стагнация е до голяма степен в резултат и на лошото представяне на европейските икономики от първата половина на годината от една страна, а от друга ndash; на политическия цикъл вътре в странатаldquo;, допълва премиерът Орешарски.
bdquo;За следващата година планираме голяма емисия еврооблигации от порядъка на поне 1 млрд. евро, която ще бъде необходима за рефинансиране на дългаldquo;, казва министър-председателят. Той напомня, че ще трябва да посрещнем големи плащания по дълга през януари 2015 година. Тогава излизат в падеж емитираните през 2002 г. глобални облигации в щатски долари. bdquo;Наред с това предвиждаме регулярен интензитет на вътрешни емисии, също за рефинансиране на дълга и за финансиране на дефицита. Като отчитате, че дефицитът е около 1.5 млрд. лева, приблизително толкова ще излезе нетната емисия на дълг, а за брутната емисия ndash; към нея трябва да добавим и излизащите в падеж емисии, на които ще бъде направено превъртанеldquo;, добавя премиерът. Той изтъква още, че заемът от 360 млн. евро ще се използва за рефинансиране на дълга и за финансиране на дефицита до края на настоящата година. bdquo;Изцяло оставаме в лимитите на дълга, които бяха гласувани в Закона за бюджета преди актуализацията муldquo;, подчертва Орешарски. На въпрос за облигациите на БЕХ , премиерът посочва, че голяма част от тях ще се използват за рефинансиране на стари дългове, както и за инвестиционни разходи.
bdquo;В енергетиката е важно да освободим предпоставките за експорт. Надяваме се това да донесе повече парични постъпления на енергийния сектор като цяло. Готвим регулация на ВЕИ-тата на базата на добри практики, които вече съществуват в европейски страниldquo;, изтъква премиерът.
Попитан за bdquo;Беленеldquo;, той заявява, че проектът е на стадий анализ и преценка ndash; на първо място за дългосрочните нужди от електроенергия на нашата страна и региона, както и на възможностите да бъде привлечен стратегически външен инвеститор. bdquo;Страната няма възможности да строи със собствени средства, така че е ключово наличието на стратегически западен инвеститорldquo;, добавя премиерът. Той обръща внимание на непоследователната политика на предишното правителство по отношение на цялата енергетика. На въпрос за 7-ми реактор на Козлодуй министър-председателят коментира, че се работи и по този въпрос. bdquo;Не сме прекратили дейността, тъй като считаме, че има място да се разработва и такъв вариант. Стадият е предварителенldquo;, пояснява премиерът Орешарски.
да изтъкне важно постижение на кабинета за изминалите няколко месеца от началото на мандата, министър-председателят отбелязаnbsp; постепенното възстановяване на инвестиционния климат. bdquo;Освободихме страната от страха. Мисля, че това се отразява в по- висока инвестиционна активност. Надявам се да го видим като тенденция и в макроикономически план следващата годинаldquo;, казва още премиерът.nbsp; Той изтъкна облекчението на административните тежести, по- регулярното възстановяване на ДДС, разплащането на заварени задължения към бизнеса и най- важното ndash; отказът от ползване на репресии спрямо стопански активните хора в България.
Според него хоризонтът на управление ще определи самото правителство и резултатите от дейността му. bdquo;Колкото са по- добри те, колкото по- бързо успяваме с мерките за възстановяване на икономиката и от тук ndash; стъпки към подобряване на доходите и стандарта на живот на българските граждани, толкова по- дълъг ще бъде и хоризонтът. Ние работим със стандартния хоризонт от 4 години, а в отделни случаи не се работи с хоризонти, а с цели, мерки и инструментиldquo;, казва премиерът Орешарски. Той бе категоричен, че смяната на правителства не трябва да предизвиква изкривяване на цели, когато те са достатъчно добре дефинирани и доказали се като работещи в полза на обществения интерес.
По отношение на миграционния натиск, Орешарски изтъква, че страната ни очаква европейска солидарност. bdquo;За следващата година се надявам да бъдем в по- голяма степен облекчени, като си давам ясна сметка, че разходите, които правим, винаги ще останат по- големи спрямо сумите, които ще ни бъдат възстановениldquo;, посочва премиерът. По думите му разходите през следващата година вероятно ще надхвърлят 22 млн. евро. bdquo;В движение разширяваме капацитета и тестваме институциите как по- бързо могат да се справят с процедурите, касаещи бежанцитеldquo;, допълва той. Според премиера по темата трябва да се работи с обществото като цяло. bdquo;Има страхове. За съжаление има и търговци на страхове, които вътре в страната насаждат противоречиво отношение към бежанците. Убеден съм, че в крайна сметка българските граждани ще намерят себе си, както винаги исторически са го правили. Важно е нашата държава, както в исторически план го е правила, да покаже хуманно отношение към такава човешка трагедияldquo;, подчертава министър-председателят.
Във връзка със Споразумението за партньорство премиерът отбеляза: bdquo;Надявам след бележките от ЕК да можем да стартираме разговори, така че да финализираме документа. Средствата отдавна са договорени, още през февруари, в размер на около 7 млрд. евро. bdquo;Много важно е как те ще бъдат разпределени, така че да се максимализира ефектът от тях. Ще поставим като приоритет конкурентноспособността във всичките й аспекти.
Това отговаря в значителна степен и на основните цели на кабинета за икономическо възстановяванеldquo;.
По темата за мораториума за земята, министър-председателят заяви, че е имало седемгодишен период, който е достатъчен и по- нататъшен мораториум не е практически възможен и не е целесъобразен от гледна точка на общите принципи на функциониране на общността.
