Германски икономисти оспорват твърденията на Министерството на финансите на САЩ и лауреата на Нобелова награда Пол Кругман, че излишъкът по текущата сметка на страната е твърде голям и представлява заплаха за растежа на световната икономика, пише Блумбърг.
Засегнати от продължаващите вече месец критики от всички краища на света, Андреас Реес от UniCredit Bank AG и Холгър Шмединг от Berenberg Bank са написали доклади, защитаващи най-голямата европейска икономика от обвиненията, че излишъкът й възпрепятства икономическото възстановяване в региона и чужбина.
Имам два проблема с последните атаки, пише Реес в съобщение до клиентите си във Франкфурт. На първо място, по мое мнение, това е погрешно икономическо мислене. На второ място, за да направят нещата по-лоши, критиците очевидно не знаят фактите, посочва още икономистът в отговор на нападките.
Анемичният темп на вътрешното търсене в Германия и зависимостта й от износа са спомогнали за създаването на дефлационен натиск за еврозоната и за световната икономика, се казва в доклада на Министерството на финансите на САЩ от 31 октомври. С своя статия от 1 ноември Пол Кругман написа, че с поддържането на неподходящо големи излишъци, Германия вреди на растежа и заетоста в света като цяло.
Реес твърди, че положителното търговско салдо (по-малката мярка за външния баланс на страната) между Германия и останалите страни в еврозоната е намалял от 5.5% от БВП през 2007 г. до по-малко от 2% през второто тримесечие на тази година. Освен това износът към еврозоната е по-нисък, отколкото нивата преди шест години, а вносът е бил повече от 10 на сто по-висок, отколкото в края на 2007 г.
Вместо това, излишъкът идва от разнообразяване на износа от Европа, със САЩ и с Близкия изток. Що се отнася до това дали Германия трябва да харчи повече, Реес пише, че няма абсолютно никакъв автоматизъм между повечето публични разходи и свиването на търговския баланс. Освен това повишаването на минималната работна заплата би ударила немските фирми в ущърб на експанзията в световен мащаб, смята още икономистът.
Шмединг прави сходни заключения и определя някои от дебатите като глупави, като се аргументира, че текущата сметка няма почти нищо общо с протекционистките политики или намаляващото търсене.
Излишък е желан за Германия, с оглед на това, че има застаряване на населението, защото това увеличава спестяванията в страната. Увеличението отразява също и въздействието на кризата в еврозоната, а не строгите мерки за икономии, казва още Шмединг.
