Българите, които разполагат с милиони по личните си сметки, буквално са обърнали гръб на кредитите. Това показва статистиката на БНБ за заемите и депозитите на населението и домакинствата. Кредитите над 1 млн. лв., които банките са предоставили на гражданите за една година, са се свили от 102 броя на 79 броя. Общата им сума също е намаляла значително – от 220.4 млн. на 147.2 млн. лева.
В същото време депозитите на физически лица над 1 млн. лв. се увеличават и като бройка, и като обща сума. В края на септември в банките е имало 696 подобни депозита, като общият размер на парите в тях е 1.73 млрд. лева. Не е без значение и фактът, че за целия период на кризата тези депозити са удвоили общия си размер. Това потвърждава мнението на много финансисти, че богатите предпочитат да не развиват бизнес в сегашните условия и дори продават по-нерентабилните си фирми, като получените пари слагат на депозит в банките. Този процес продължава, независимо че от края на миналата година кредитните институции започнаха постепенно да намаляват лихвените проценти по влоговете и сметките.
Дори въведеното от началото на 2013-а облагане на доходите от лихви по депозити на физическите лица не успя да преобърне конюнктурата. Явно богатите българи предпочитат ниския, но сигурен доход от лихвите по спестяванията си, вместо да рискуват парите си, като ги инвестират в развитието на бизнеса си.
Много по-динамични и гъвкави са хората от т. нар. средна класа, които разполагат със спестявания от 50 хил. до 500 хил. лева. Те са по-отворени за нови бизнес инициативи или за нови имуществени придобивки, но без да подлагат собствените си спестявания на излишен риск. Фактът, че точно тази група спестявания между 50 хил. и 500 хил. лв. се увеличава най-бързо, а в същото време кредитите, чийто размер отново е в този диапазон, не бележи спад, както при тези над 1 млн. лева. Това се отнася и за фирмените заеми между 50 хил. и 500 хил. лв., които по правило се вземат от малки и средни предприятия. Те също бележат увеличение и като бройка, и като обща сума, което потвърждава констатациите на банкерите, че малкият и средният бизнес е най-креативният в условията на криза.
Най-жизнеспособни в тази неблагоприятна конюнктура се оказват фирмите, работещи в областта на селското стопанство и преработващата промишленост. При тях има видимо увеличение на взетите заеми през последната една година. И това не е учудващо, защото точно с тези сектори в икономиката е свързана основната част от износа на България. А банкерите неведнъж са казвали, че в сегашната неблагоприятна ситуация експортно ориентираните фирми са най-платежоспособните длъжници, тъй като не са засегнати от по-ниското вътрешно потребление. За съжаление експортният сектор не е доминиращ в нашата икономика и трудно може да се превърне в катализатор за възстановяването й. По тази причина колкото и добре да работят предприятията, ориентирани към износа, те не могат да издърпат България от блатото, в което е затънала.
nbsp;
