Прокурор пререши казус, по който вече има произнасяне на съд, иззе функциите на съда и сам наложи запор на няколко банкови сметки, между които и клиентска сметка на адвокат, съобщи Правен свят.
Всичко започва на 17 октомври 2011 г. когато немският гражданин Зандро Зандер открива четири банкови сметки в банка в България, в които внася общо 398 179.53 лева и 2 500 051.03 евро. Същият ден той депозира и заявление за теглене на каса на сумата от 2.5 млн. евро. Банката, обаче уведомява дирекция Финансово разузнаване на ДАНС по реда на ЗМИП. В Агенцията преценяват, че става дума за съмнителна финансова операция, още повече, че разполагат с информация, че Зандер и други 17 души са разследвани от прокуратурата в Лайпциг, Германия, за измама по занаят в рамките на престъпна организация, компютърна измама и пране на пари. Германските власти обаче не са повдигнали обвинение на Зандер.
ДАНС уведомява прокуратурата и финансовия министър. На 19 октомври 2011 г. със заповед на финансовия министър тегленето на пари е спряно за срок от три дни, считано от 20 октомври 2011 г. На 20 октомври 2011 г. СГП образува срещу Зандер досъдебно производство за пране на пари, като предполага, че сумите са придобити чрез престъпление. Прокуратурата не повдига обвинение срещу немския гражданин.
На 21 октомври 2011 г. прокурорът Владимир Дешев от СГП внася искане в Софийския градски съд (СГС) за налагане на запор на всички сметки на чужденеца по чл. 72, ал. 1 от НПК, който гласи: По искане на прокурора съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Още същия ден СГС се произнася и налага запор като се позовава не на текста от НПК, а на чл. 12, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), който гласи: Прокурорът може да наложи превантивна мярка или да направи искане пред съответния съд за налагане на запор или възбрана. Съдът следва да се произнесе по искането не по-късно от 24 часа от постъпването му. На 14 декември 2011 г. Софийският апелативен съд потвърждава определението на СГС за налагане на запор.
През юни 2013 г. Зандро Зандер и новият му адвокат Галина Максимова подават молба да съда за вдигане на запора. Мотивират се, че мярката запор има временен характер, а прокуратурата очевидно не е успяла да събере достатъчно доказателства за вината на Зандер. С определение от 28 юни 2013 г. СГС вдига запора.
Мотивите на съдия Вера Чочкова са многозначителни. От самото образуване на наказателното производство за извършено престъпление по чл. 253 от НК и към настоящия момент, повече от година и половина по-късно, производството продължава да се води срещу Зандро Зандер, без да са предприети конкретни действия към ангажирането на наказателната му отговорност. Съдът отбелязва изрично, че си дава сметка, че се касае за престъпление с правна и най-вече фактическа сложност, а предполагаемата престъпна дейност е с международен елемент, което значително затруднява разследването. Въпреки, че от образуването на наказателното производство е изтекъл значителен период от време, извършените процесуално следствени действия са малобройни и не допринасят за разкриването на обективната истина. Очевидно е, че разследващите органи разчитат на активността на немските власти, но това не е достатъчно, доколкото образуваното наказателно производство за престъпление по чл. 253 НК е самостоятелно и по отношение на него важат процесуалните правила, регламентирани в НПК, а те изискват обективно, всестранно разследване в разумни срокове, пише в мотивите на съда.
Наблюдаващият прокурор Владимир Дешев депозира протест пред Софийския апелативен съд, който, обаче, го оставя без разглеждане като процесуално недопустим. След отпадането на запора Зандро Зандер мести освободените суми по пет сметки на представляваното от него дружество Мулти Медия Маркетинг в други четири банки в България. Отделно, част от парите превежда по клиентската сметка на адвоката си Галина Максимова.
Какво прави, обаче, наблюдаващият прокурор Владимир Дешев, след като научава за преместените пари? Еднолично, с шест свои постановления за всяка сметка поотделно, прокурор Дешев налага обезпечителна мярка – запор на всички банкови сметки. Става въпрос за същите пари, които са били веднъж запорирани от съда, след което запорът е бил отменен от съда. На всичко отгоре, прокурор Дешев налага запор и на клиентската сметка на адвокат Максимова, където се съхраняват средства и на други нейни клиенти. Шестте постановления на прокурор Дешев са идентични, разликата е единствено в диспозитива (номера на сметката и банката).
В постановленията Дешев се позовава на същото досъдебно производство, образувано за пране на пари през 2011 г. срещу Зандер. Адвокатката настоява пред по-горестоящата прокуратурата да отмени постановленията на СГП като незаконосъобразни, защото само и единствено съдът може да наложи запор. Същото е искането и до СГС.
Адвокат Максимова иска от СГС да отмени шестте незаконосъобразни постановления на прокурора. Ако СГС сметне, че не е компетентен, то тогава по-горестоящата прокуратура да стори това, иска адвокат Максимова.
СГС, от своя страна, оставя жалбата на адвокатката без разглеждане, защото не съществува процесуален ред, въз основа на който да ревизира прокурорския акт. Все пак, съдът изтъква, че прокурорът се е произнесъл по реда на чл. 12, ал. 3 от ЗМИП, налагайки запор върху банкови сметки, без да е оправомощен от закона. Затова съдът определя да се прати препис от определението на главния прокурор по компетентност.













