Битка за влияние в Близкия изток

Migration Image

Започналите преди повече от месец преговори по иранския ядрен въпрос още веднъж показаха, че казусът е от изключително значение за целия световен ред. Временното затишие около Сирия позволи на Запада да обърне внимание на изток от Дамаск и да опита първо да реши по-стария проблем. Оказа се, че нищо не е, както изглежда, и че не всички желаят подобно развитие на събитията.

Нападението срещу посолството на Иран в крепостта на неговия съюзник Хизбула беше най-драматичната проява на разпространението на конфликта от Сирия, откакто започна войната там. То още повече подкопава политическата стабилност на Ливан, показва нарастващите възможности на джихадистите и може да доведе до по-голямо участие на Иран тъкмо когато отношенията му със Запада, изглежда, са напът да се подобрят. Техеран помогна за създаването на Хизбула преди 30 години. Оттогава Ислямската република поддържа издигането на групировката във властта и легитимността й в Ливан, а тя помага за разширяване на иранското влияние.

Иран и Хизбула имат решаващо значение за оцеляването на сирийския президент Башар Асад. Неотдавна лидерът на групировката Хасан Насрала се похвали, че неговите бойци са в Сирия, за да се противопоставят на всички заплахи от международна и регионална атака срещу тази страна. Това, че Бригадите Абдула Азам поеха отговорност за бомбеното нападение срещу посолството, сега само ще подсили решимостта на Хизбула и Иран да попречат на подобни групи да сграбчат юздите на властта в Дамаск. Смята се, че групировката е създадена около 2009 година. През 2010-а тя поема отговорност за голямо нападение срещу японски петролен танкер в Ормузкия проток. Ако формацията наистина е успяла да проникне в крепостта на Хизбула в южната част на Бейрут и да порази добре защитавана цел, това ще издигне джихадистката й репутация и още повече ще подкопае илюзията за неуязвимост, подхранвана от Хизбула и Иран.

Странната политическа картина в края на годината роди още един парадокс. За пръв път виждаме практически на една и съща позиция с Израел една арабска държава, и то сред водещите в мюсюлманския свят – Саудитска Арабия. От значение е също единодушието по иранския въпрос с Франция – с мощното си арабско лоби Париж заема челни позиции в Европа по ниво на антисемитизъм. Още по-характерен момент е, че двете страни доста успешно спъват опитите на САЩ да сключи договор с Техеран.

Сближаването на Израел с Франция и Саудитска Арабия се гради на съвсем различна основа и не прилича на връзките със САЩ. В случая не става въпрос за приятелство или патронаж, а за сътрудничество между държави с общи цели и задачи. Сериозен пробив за международния имидж на Израел. За него е вярно твърдението, че е по-добре да си в малцинство, но не и в самота. Предупрежденията на скептиците, че Йерусалим остава сам в борбата срещу лош договор с Иран, не се оправдаха. Съвсем неотдавна даже израелски експерти твърдяха, че светът трябва да се примири с американския подход, за да не изложи на опасност отношенията си с Белия дом. Днес обаче Израел демонстрира, че може да действа в международното пространство и без покровителството на САЩ.

Ситуацията с Русия е малко по-различна. Смята се, че Москва заема проиранска позиция и много специалисти са на мнение, че посещението на Нетаняху в Кремъл може да има само декларативен характер – да демонстрира на Съединените щати, че Израел има с кого да обсъжда иранския проблем. Кремъл обаче няма интерес Близкия изток да се превърне в ядрен регион, което неминуемо ще стане, ако след Иран видим атомни оръжия и в Саудитска Арабия. Освен това Русия винаги е готова да играе в полето на САЩ, подкрепяйки техни традиционни партньори, в случая не само Йерусалим, но и Рияд.

САЩ са от другата страна на барикадата. Президентът Обама много иска да възстанови авторитета си в Близкия изток, като подобри отношенията с Иран и привидно премахне основната заплаха за света. Стремежът му е бързо да постигне резултат, дори и времето да покаже, че не е бил достатъчно ефективен. Белият дом заявява, че ако санкциите бъдат засилени, иранците ще откажат да преговарят – но всъщност тъкмо санкциите накараха Техеран да склони на диалог със Запада.

nbsp;

nbsp;

nbsp;

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст