Те виреят в среда на нетърпимост и омраза. Не обичат малцинствата, преследват различните и обявяват война на всеки, който дръзне да посегне на родното – такова, каквото те го разбират. Отмъщават без скрупули, но и често нощуват в полицейските управления. Вероятно затова действията им не стряскат особено широката общественост. Множеството ги осъжда, но все пак ги приема. Докато по улиците не плъзнаха познатите от един друг режим граждански патрули, а в Софийския градски съд не постъпи искане за регистрация на чисто нова и твърде радикална националистическа партия с нечувана до момента неонацистка платформа.
Първата и неотложна задача (…) e прочистването на страната ни от чуждоземната и и народна имигрантска измет, която залива улиците на градовете ни и държи в състояние на страх българското население, гласи основният постулат на новосформираната Националистическа партия на България. Първите точки от политическата й програма забраняват съществуването на каквито и да било малцинствени или религиозни групи в страната, както и етнически партии като Движението за права и свободи. Закриват се организациите Отворено общество и Български хелзинкски комитет, заедно с всички техни производни, защото са антибългарски. Православното вероизповедание пък става официално за всички граждани. Накрая се стига и до смазване на циганския терор с железен юмрук.
Намеренията на учредената в деня на Кристалната нощ(9 ноември – исторически антисемитски хитлеристки погром) нова формация са да стане активен участник в политическия живот на страната, за да създаде хомогенно и чисто национално обществои да се разправи веднъж завинаги с всички врагове на Родината в лицето на партиите от статуквото, икономическата олигархия и чуждата резидентура. Със задачите се е заел бившият функционер на Атака(също така автор на главата за военната реформа в Планът Сидеров) и настоящ член на Български национален съюзСимеон Костадинов, който отскоро получава трибуна в националните телевизии. Освен него в 13-членното ръководство на партията са Николай Медаров, студентът по богословие Благовест Асенов, Теодор Тотев от неформалната организация Национална съпротиваи Мартин Медаров от фракция Офанзива, която е част от футболната агитка на ЦСКА. Сред учредителите са и местни структури на международната неонацистка мрежа Кръв и чест(забранена в Германия, Русия и Испания). По думите на самия Костадинов това са хора, които са се занимавали с политика на улицатаи вече са узрели за идеята да създадат собствен политически субект.
Появата на толкова крайни националисти, и то в условията на нестихващи улични протести и страх от хуманитарна криза поради бежанската вълна от Сирия, не е случайно, твърди политологът и програмен директор в Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов. Според него липсата на реакция от страна на партиите във властта БСП и ДПС издава задкулисна игра с настроенията в обществото. В публичното пространство се говори, че управляващите партии умело се възползват от масовото недоволство и дори допълнително подхранват напрежението (с непрекъснати данни за броя на бежанците и похарчените за тях средства от държавната хазна), за да отворят път на нова националистическа формация. Идеята е тя да заеме мястото на Атака, която в момента държи ключа към кворума в парламента и на практика крепи коалиционното правителство на БСП и ДПС. Рокадата , изглежда, няма да е трудна, защото, обслужвайки властта, Волен Сидеров губи значителна част от симпатизантите си. Според социологическите агенции рейтингът на националистите се е сринал до скромните 2-3%, което на практика ще ги изхвърли от евентуален следващ парламент. В същото време политическата криза и гражданското недоволство благоприятстват родолюбивитенастроения и националистическите организации стават все по-популярни сред широката публика. А това означава, че при евентуални извънредни избори гласовете на дискредитираната Атакалесно ще се прехвърлят към алтернативна формация.
Другата версия е, че Националистическа партия на Българияе продукт на политическо инженерство, с което определени партии ще атакуват предстоящите избори за Европейски парламент през май догодина. Политическите формации с ниско доверие у нас планират да яхнатвълната на патриотарските настроения, която по последни данни е завладяла и Европа. Редица проучвания алармират, че все повече граждани на общността са разочаровани от политиката на Европейския съюз и настояват за промени, които да ограничат имигрантските потоци от трети страни. За да отговорят на техните очаквания, на 18 ноември шест европейски партии от крайната десница решиха да се явят заедно на изборите с надеждата да влязат като трета политическа сила в Европарламента . Представители на френския Национален фронт, италианската Северна лига, шведските демократи, словашката национална партия и крайнодясната белгийска партия Фламандски интерес бяха поканени във Виена от австрийската Партия на свободата (която спечели 20% на националните избори през септември), за да обсъдят обща програма, с която да променят политиката на Европейския съюз. Формациите предлагат по-голяма автономност на отделните страни членки за сметка на Брюксел, както и възстановяване на националните валути. А ако планът им успее, е почти сигурно, че всички патриотични организации с подобни платформи ще бъдат посрещнати с отворени обятия в общността. Дори да не са част от нечие правителство.
На този фон остава само да видим дали Националистическа партия на Българияще успее да се легитимира на политическата сцена. За целта, освен партийно признание, тя ще трябва да получи и обществено такова. Засега обаче заявката за влизане във властта с неонацистки послания не се харесва на широката публика. Точно преди седмица Българският хелзинкски комитет изпрати отворено писмо до главния прокурор Сотир Цацаров с искане да се спре съдебната регистрация на новата формация. Мотивът им е, че партията е противоконституционна, защото разпалва расова, национална, етническа и религиозна вражда, като се стреми да постигне целите си чрез насилие (чл. 44, ал. 1 и 2 от конституцията), с което на практика извършва престъпно деяние по смисъла на Наказателния кодекс (чл. 162, ал. 1, 2, 3 и 4). На свой ред Цацаров обяви, че подкрепя с две ръцеиска на неправителствената организация за защита на човешките права и ще сподели своето мнение пред съда. Но уточни, че държавното обвинение не може да спре съдебната регистрация, защото това се тълкува като намеса в политическите процеси в страната. Според някои адвокати пък ксенофобските настроения на хартия не са достатъчно основание за отказ и партията вероятно ще бъде официализирана. Регистрацията й обаче може да бъде отнета, ако идеите в политическата й платформа се превърнат в реални действия, нарушаващи българското законодателство.













