Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме.
Кърт Вонегът, американски писател
Преди няколко дни с един комшия се шегувахме, че ситуацията вместо да става по-лоша, вече е безнадеждна. Очевидно сме народ, чиято драматична участ е да прескача етапи както в развитието, така и в регреса си. Скачаме трупешката от Възраждане в социализъм. После следва висок скок в дивия капитализъм. И някои хора наричат това преход!
Вонегът беше казал още, че не е достатъчно да си луд, за да работиш тук, но това все пак помага. Разбира се, той не е имал предвид България, но нали гениите са родени да бъдат пророци.
Изискването да си луд обаче не е само за работата, но и въобще за живота ни тук. А тези дни безспорно ни е необходима много лудост, за да продължим да живеем в такава ситуация, каквато от известно време се развива пред нас. Центърът на столицата е окупиран и е арена на бурни политически страсти. В борба за това място са вплели мишци маса народ, както е казал поетът Гео Милев. От една страна, ръкави са запретнали политиците. Много пот се лее и от плътните полицейски редици. Те пък посрещат талазите на разлютените ранобудни студенти. КНСБ вапца жълтите павета в тежковиолетово , а за нюанс се мярна и жълт таксиметров набег на жълтите павета. Всички те претендират, че са това, което са, и са там, защото трябва да са.
Лудницата, за която Вонегът сигурно не си е представял, обхваща не само центъра, но се разраства и към столичните райони, наречени в зората на прехода спални. По улиците им вече дефилират сирийски бежанци, икономически имигранти с черен цвят на кожата, ксенофоби, националисти и какви ли не. От появата им се уплашиха и травеститите, които иначе патрулираха мирно и тихо до Министерството на земеделието на бул. Христо Ботев, без да пречат даже на полицията в близост.
В това безспирно и лудо дефиле се включиха и забравените роти на скандалния лидер на Българския национален съюз Боян Расате. Той открито обяви, че патрули на съюза започват да обикалят центъра на София, за да пазят обществения ред. Расате разкри, че патрулната дейност била обсъдена с полицията и столичното кметство и всичко е наред. От столичната дирекция и общината обаче заявиха, че никога не са давали разрешение за създаване на доброволни патрули. На свой ред националистът заяви, че ако те продължават да лъжат, най-накрая ще извади входящите документи, с които СДВР и СГО са били известени.
Известени или не, все тая. Патрулите на Расате са факт и всеки може да се убеди в марша им за охрана на обществения ред. И за да успокои страститe, той заяви, че те са създадени от високообразовани, интелигентни хора, с професии и семейства.
Капак на всичко обаче тури новината, че освен патрули на БНС вече ще виждаме и патрулиращи роми. Неправителствената организация Национален център за развитие на ромите в България (НЦРРБ) обяви, че е взела решение да бъдат създадени доброволни отряди за самоотбрана заради напрежението в София и патрулите на Расате. В техните охранителни групи щели да влизат роми от цялата страна, а за водач на организацията е поканен Ташко Танов, треньор по джудо и самбо, създател на спортен клуб Слава 83 – Монтана.
За да не си мислим, че става дума за някаква шега, инициаторите на структурата са я нарекли ОМОН – Организация на малцинствата за отбрана от насилие“. Абревиатурата е добре известна и е част от имиджа на руските спецполицейски части, които знаят как да бият. Униформите на нашенските омоновци ще бъдат подобни на руските – черни, с черна кърпа на главата с бял надпис ОМОН. Задачата на отрядите е да пазят ромските махали и там, където се нарушава общественото спокойствие.
С ОМОН нещата придобиват онзи смисъл, за който говори Вонегът. По единия тротоар на столичните улици ще маршируват хората на Расате, по другия – ромските омоновци. Някъде между тях трябва да се разминават тълпите сирийци, бегълците от Мали, Нигерия и от къде ли не. В името на реда, спокойствието, новия морал и прогреса на държавата жълтите павета са отвоювани от политици, полицаи, ранобудни студенти, контрапротестиращи , синдикати и други.
Просто няма откъде да мине човек.
