Европейският парламент одобри (на 19 ноември) Мултинационалната финансова рамка (или накратко седемгодишният бюджет) на Европейския съюз за периода 2014-а – 2020-а. Така започналите на 29 юни 2011-а (когато Европейската комисия представи предложението си) интензивни преговори по документа най-накрая приключиха с успех.
Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу определи събитието като голям ден за Европа. А еврокомисарят по бюджет и финанси Януш Левандовски обяви, че с вота си ЕП създава по-голяма предсказуемост за финансирането на около 20 милиона европейски малки и средни предприятия, на милиони от най-бедните хора в света, на около 100 хил. града и региони, както и на хиляди лаборатории и университети.
Бюджет 2014-а – 2020-а ще позволи на ЕС да инвестира до 960 млрд. евро в различни проекти (1% от брутния национален продукт на блока) и да направи плащания в размер на 908.4 млрд. евро (0.95% от БНП). Различните фондове за непредвидени обстоятелства (като Резервът за извънредна помощ, Европейският фонд за глобализация, Солидарният фонд и Европейският фонд за развитие) не влизат във фиксирания таван на бюджетната рамка. Ако те бъдат активирани до дупка, ще се осигурят допълнително 36.8 млрд. евро (0.04% от БНП на ЕС). Приоритети на дългосрочния бюджет са стабилният растеж, заетостта и конкурентната мощ – за постигането на тези цели ще отидат 125.6 млрд. евро, или 13.1% от общия бюджет на ЕС срещу 9.2% в досегашния.
Гордостта на евродепутатите е програма Еразъм, чиято цел е да повиши квалификацията и възможностите за намиране на работа на младите хора. Нейният бюджет е почти 15 млрд. евро – с над 40% повече от досегашния. Тя ще помогне на над 4 млн. души да учат, да се квалифицират, да работят или да полагат доброволен труд зад граница.
Европейската култура, кино, телевизия, музика, литература, приложни изкуства, културно наследство и свързаните с тях области ще бъдат подкрепени чрез новата Креативна европейска програма, която разполага с бюджет от почти 1.5 млрд. евро – с 9% повече в реално изражение от сегашните равнища.
Проучванията и иновациите получават рамо чрез програма Хоризонт 2020-а. Нейният бюджет е близо 80 млрд. евро – с около 30% над текущото финансиране. По оценка на евроексперти Хоризонт 2020 заема централно място в усилията на ЕС да генерира нов растеж и работни места в Европа. Особено важно е, че тази програма ще хвърли мост над пропастта между проучванията и пазара, като даде възможност на високотехнологични фирми да разработят продукти с реален търговски потенциал. Програма Мария Склодовска-Кюри ще разполага с над 6 млрд. евро, от които ще се възползват над 65 хил. изследователи. За Европейския институт за иновации и технологии пък са определени 2.7 млрд. евро, с които да се създадат връзки между висшисти, изследователи и бизнес и да се подкрепят новите предприемачи и специализирани програми за квалификация след дипломиране.
Малкият и средният бизнес, който е гръбнакът на европейската икономика и създава две от всеки три работни места в частния сектор, ще получи по своята Програма за дребни и средни предприемачи 2.3 млрд. евро за стимулиране на конкурентоспособността и за увеличение на растежа и на заетостта в Европа.
За борба с безработицата са предвидени минимум 70 млрд. евро (по 10 млрд. евро на година) от Европейския социален фонд. А за новата Инициатива за младежка заетост, която е свързана с този фонд, ще се заделят минимум 6 млрд. евро през 2014-а и 2015-а.
За реформираната кохезионна политика ще се осигурят 366.8 млрд. евро за инвестиции в европейските региони, градове и в реалната икономика.
Най-орязана изглежда програмата за обща селскостопанска политика, за която са предвидени 312.7 млрд. евро (29% от общия обем) плюс 95.6 млрд. евро за развитие на селските райони.
