Може ли любовта да е сладка, колкото печена тиква? А ако един влюбен мъж е уязвим, колкото една празна тиква?Изобщо каква е връзката между любовта и тиквата, при условие че не става дума за кулинарно телевизионно шоу? Отговорът дава моноспектакълът Тиква на Александър Урумов, шеф на звеното Връзки с обществеността на БНБ.
Това е една история за нещастно влюбен млад мъж в шефката си – кинозвезда, който се опитва да покори дамата на сърцето си чрез виртуозни кулинарни умения. И както става не само в приказките -колкото по-опърничава и безразлична е принцесата, толкова по-мотивиран да я има е влюбеният. Постановката е на Димитър Стефанов, сценографията и костюмите – на Димитър Димитров, композитор е Михаил Шишков. Мястото на смехотерапията е Сатиричният театър Алеко Константинов. Основният двигател на сцената е носителят на Аскеер 2013 за изгряваща звезда – актьорът Димитър Живков. По негова инциатива едно от представленията бе благотворително, част от инициативата Играем за Филип. Приходите от постановката ще бъдат дадени за лечението в чужбина на двегодишния Филип Кунев, роден с детска церебрална парализа.
Майсторското изпълнение на Димитър Живков минава през различни образи, все заети от действителността. Неговият герой поднася на зрителите една симбиоза от комична и същевременно тъжна равносметка на живота си. Основният страх на младия мъж е да не изгуби близостта до несподелената си изгора, което предизвиква у него страдания, но едновременно с това го и вдъхновява. А когато кинозвездата подчертано го пренебрегва, се появява страхът от загубата на илюзиите. Защото любовта започва на игра и продължава като игра, тя си играе с хората – къде с усмивка, къде – не. И точно в този момент идва ред на тиквата. Тя е непретенциозна, но с неовакантено място в тази дилема, тъй като точно чрез нея и чрез виртуозните си кулинарни умения героят намира път към своята красавица.
Лирическият герой фокусира върху тиквата всичките си разочарования, тя е проекция на неговите желания, издаде за БАНКЕРЪ Александър Урумов. В тази история аламинутите са емоционални послания, целувченият крем прелива от чувства, печената тиква е емоционален букет, изпълнен с кестени, стафиди и надежда, а Бьоф Строганов си е чисто и просто едно фронтално и дори брутално предложение за брак. Многобройните предишни връзки на героя допълнително усложняват картината…
Личният готвач на холивудските звезди Румен Митев, който е работил за Морган Фрийман, Джон Кюсак, Стивън Сегал и Хилари Суонк, е консултирал Александър Урумов. Всъщност моноспектакълът е по последната книга на Урумов – Тиква: Ботаника на чувствата, появила се на пазара в началото на тази година. Тя е сборник със сто къси разказа, като драматургът – доц. Юрий Дачев, определя героите им така: Това са днешните силуети на малките хора, пометени от стръвните хватки за оцеляване, останали неприобщени към тях, тихи, изправени встрани от местата на битките, обречени може би да загинат, но все още достойно изправени на краката си. Търпеливи хора, обрулени от едно нетърпящо ги време.
В Тиква: Ботаника на чувстната авторът е намерил аналог в растителния свят за всяко човешко чувство или състояние. Например кокичето символизира надеждата, канабисът- властта, а белият трън от семейство Сложноцветни – любовта. Късите му разкази действат като стимулант на смеха и емоциите, под които обаче наднича сериозният анализ на съвремието.
Късият разказ е пряка, но за сметка на това тясна и стръмна пътека към сърцето на читателя. Решиш ли да тръгнеш по нея, трябва да си упорит и безкомпромисен. И да си сигурен, че Бог ти е на помощ! А дали си успял – се разбира по-късно…, споделя Урумов. Той има три книги – Исус Христос – власт и политика, която излиза през 2002-ра, а седем години по-късно издава и Приказки в края на времето. Сборникът с разкази е награден в Националния конкурс за дебютна литература в Хасково.
Александър Урумов не е начинаещ и като драматург – първото му представление е Лалугер преди три години, което получи отлични отзиви и от публика, и от критика. През 2011-а драматургичният текст на Лалугер бе номиниран за Аскеер за постижения в театралното изкуство.
Всъщност, тикви ни дебнат отвсякъде, но най-сладката е в Сатирата. Уверете се сами!
