Потъналият от години в блаженство офшорен бизнес започва подготовка за трансформация. Целта е да се заобиколи приетият през седмицата на първо четене от Народното събрание Закон за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и техните действителни собственици. За да избегнат ограниченията и солените санкции, хиляди български фирми, чиито притежатели се крият на сянка в някои от данъчните оазиси по света, ще трябва да се пререгистрират, ако искат да продължат да работят у нас. Макар никой да не признава публично, вече се обмислят възможните схеми, при които офшорните зони формално ще излязат от играта, но привилегиите им ще продължат да се ползват. Осъществяването на тази т. нар. от нас трансформация пък ще наблюдаваме до 30 юни 2014-а, когато изтича гратисният срок за прилагането на разпоредбите в новия норматив.
Ако всичко върви по плана на управляващото мнозинство, след 1 януари 2014-а ще се въведе забрана за дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, да осъществяват пряко или косвено дейности в двадесет сфери на икономиката. Става дума за банковия и финансовия сектор, застраховането, пенсионните и здравните фондове, публичното предлагане на ценни книжа, концесиите, обществените поръчки, приватизационните сделки, придобиването на държавно или общинско имущество, предоставянето на лиценз по Закона за акцизите и данъчните складове, учредяване или придобиване на участие в професионален спортен клуб, кандидатстване за приоритетен инвестиционен проект, енергетиката, хазарта, търговията със стоки с двойна употреба, мобилните комуникации, ВиК мрежите, събирането, извозването и обезвреждането на битови отпадъци, както и медиите, но без интернет сайтовете.
Забраните са едно, но по-важното е как точно ще се регулира завареното положение с офшорните компании, които вече работят в страната, получили са лицензи или пък изпълняват обществени поръчки? Обсъжданите засега варианти са три – отнемане на разрешителното, смяна на самата компания с друга, чийто собственик е ясен, или изискване на декларация от властите на съответната юрисдикция за разкриване на физическите лица зад дружеството. Но последното на практика е невъзможно за повечето зони, така че остават само първите два начина. Трябва да сме доста наивни обаче, за да повярваме, че който и да е от тях ще се реализира в действителност. Нито ще видим отнемане на лицензи или разрешителни, нито разваляне на договори, камо ли тотално прогонване на офшорните фирми. Причината е, че в изключително краткия закон от едва седем члена, чиито автори са Йордан Цонев и Делян Пеевски,
има достатъчно вратички
nbsp;
или казано на юридически език – изключения. Благодарение на тях бизнесът спокойно ще може да се приведе във вид, съответстващ на новите изисквания.
Така например няма да има бариери за офшорки, ако техни акции се търгуват на някоя борса в държава от Европейския съюз, какъвто е случаят с дружеството Стара планина холд, книжа от което притежава лихтенщайнската Potbul Invest Foundation. Освен това всяка сенчеста фирма ще може да прави бизнес у нас, ако е лицензиран инвестиционен фонд или друга подобна структура и е част от икономическа група, чиято фирма майка е данъчно регистрирана в държава, с която България е подписала спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или споразумение за обмен на информация. Третото изключение е за фирми, които са част от икономическа група, чието дружество майка или дъщерно дружество е регистрирано в нашата страна и неговите действителни собственици – физически лица, са известни.
Има, разбира се, и друга възможност, към която по всяка вероятност ще прибегнат мнозина. На мястото на офшорната компания за собственик може да се впише подставен български гражданин, който няма нищо общо с истинските притежатели на капитала, но е с чисто минало и е готов да получава добра заплата за мълчанието си (подобно на последния купувач на Кремиковци – Елтрейд къмпани). След това се прави едно генерално пълномощно и нещата се връщат в старото си русло. Или както е казал народът – и вълкът сит, и агнето цяло.
Несъмнено подобен
изход от ситуацията вече търсят редица фирми
nbsp;
които сега изпълняват обществени поръчки. Сред тях е и една от най-големите строителни компании у нас -ПСТ холдинг. Зад нея стои регистрираната на Британските Вирджински острови офшорка Галиано Уърлдуайд лимитид, представлявана у нас от Иван Шарланджиев. Собственикът на друг гигант в бранша – Главболгарстрой, също е офшорка – Голдън Кейп. Тя обаче се помещава в Люксембург, който е извън обхвата на новия закон, защото има спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с България. Същото се отнася и за Кипър, Холандия, Швейцария, Сингапур и други.
Щети от въвеждането на ограниченията за фирмите с неясен краен притежател би могъл да понесе и Гриша Ганчев, тъй като мажоритарният собственик на неговата фирма Литекс комерс – Литекс инвестмънт лимитид, се подвизава на Вирджините. От своя страна Литекс комерс притежава основния пакет от акции на Литекс Моторс, която произвежда китайските автомобили Грейт Уол в Ловеч. А основен купувач на тези коли – чрез обществени поръчки, е държавата и ако някое физическо лице не застане с името си зад въпросните фирми, е възможно да се наложи развалянето на всички сделки.
Така стоят нещата и със собственика на Техномаркет – К и К електроникс, който се прочу с доставката на принтерите за парламентарните избори и раздаването на декодерите за цифрова телевизия. Акционер в него е Домтех Холдинг АГ от Каймановите острови.
И на енергийния бос Христо Ковачки ще му се наложи да предприеме
ударно пререгистриране
nbsp;
на своите дружества. Сега той държи топлофикациите в Плевен, Враца, Бургас, Габрово и Сливен чрез регистрираните на Сейшелските острови Корнворс Лтд, Галер Консулт Лимитед, Уорсфорд Лимитид, Дариал Корп. и Лотер Интернешънъл Инк.. Там се подвизава и фирмата зад Атоменергоремонт (която също се свързва с Ковачки и изпълнява редица държавни поръчки) – Хестън Корпорейшън Лимитид. Колкото до Въгледобив Бобов дол, тя е собственост на Въгледобивна компания, която е наполовина притежание на един от най-приближените хора на самоковския бизнесмен – Никифор Вангелов. Останалите 50% са на Болония инвестинг лимитид – офшорка, регистрирана на улица Роуд Таун в столицата на Британските Вирджински острови Тортола. Собственик на 74.94% от Мина Чукурово е друга офшорка – Шалот Корпорейшън. Самата Мина Чукурово има 64% от акциите на Консорциум Енергия МК АД, който пък притежава ТЕЦ Бобов дол. По този начин офшорната компания е индиректен (косвен) собственик и на една от най-големите ни въглищни централи. Екзотичен е субектът зад Мина Станянци. Точно 99% от акциите й се държат от Перлот Лтд, регистрирана на Сейшелските острови. Където е и Джозет Инк, разполагаща с 90% от акциите на друга българска мина – Бели брег.
Законът за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и техните действителни собственици ще принуди дори акционерите на футболния тим Славия да се размърдат. Сега мажоритарен собственик на клуба е акостиралата в Панама Виктория Пропърти Фаундейшън.
Що се отнася до текстовете, ограничаващи сенчестите фирми за участия в медии, са включени по-скоро само за цвят, тъй като
няма да нарушат спокойствието на никого
nbsp;
Вярно е, че и трите частни национални телевизии – bTV, Nova и TV7, имат неясни собственици. Но те няма да бъдат засегнати поради споменатите вече изключения за страните, с които имаме спогодба за двойно данъчно облагане. А в конкретния случай притежателят на БТВ медия груп – Си Ем И Бългерия Би Ви, е регистриран в Холандия, този на Нова броудкаст груп е в Швеция, а фирмата зад ТВ7 е кипърската Краун медия лимитид.
Затова пък в затруднена ситуация може да изпаднат още фирми като Актавис, Сторко, Чипита Фуудс България, Стар фудс България, Еко България, София файненс и т.н., чиито собственици са от данъчни оазиси.
Специално внимание заслужава разпоредбата за изхвърляне на офшорките от приватизационни сделки. Такива компании не само че няма да се допускат до нови процедури, ами дори и старите договори с тях ще бъдат обявявани за недействителни, освен ако вече не са изтекли пет години от подписването им. Тяхната недействителност ще може да се обяви по искане на всяко заинтересовано лице и държавата няма да връща полученото по контракта, нито да дължи компенсации и обезщетения от какъвто и да е характер. При все че от 2009-а насам приватизацията е съвсем замряла, все пак има няколко сделки, които могат да попаднат под ударите на новия норматив. Несъмнено най-важната от тях е тази за Булгартабак холдинг, чийто физически купувач така и не стана известен. Той стои зад верига от офшорки, представлявани от инвестиционното поделение на руската държавна Внешторгбанк в Лондон – VTB Capital.
nbsp;
nbsp;
Законът за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и техните действителни собственици получи на първо четене в парламента 97 гласа за, 1 против и 15 въздържал се. Сред подкрепилите го имаше и четирима депутати от ГЕРБ, въпреки че от партията бяха изказани единствените съмнения за ефективността на предложените мерки.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Проблясъци
Йордан Цонев, ДПС
Трябва да се изготви регистър на собствениците на компании от офшорните зони. Има сериозни парични потоци и е добре властите и широката общественост да са наясно със собствеността в тези компании. Законопроектът е навременен и е добра първа стъпка за регулиране на отношенията със стопанските субекти в тези зони.
Данаил Кирилов, ГЕРБ
Проекта има силно популистичен елемент и се събират много забрани, които и сега ги има в отделните режими. Правилно е да има свръхголямо наблюдение, но не бива да губим и мярата на свободата на инвестициите. Базирайки се на това, че съм търговски адвокат от 15 години, мога да кажа, че на търговеца не му трябва да се регистрира в офшорни зони, а масово се използва доверително управление чрез пълномощно – някой възлага на някого някъде да управлява един инвестиционен ресурс.
Янаки Стоилов, БСП
Трябва да бъде записано, че офшорки не могат да купуват земеделска земя в България. Притеснително е също така, че забраните могат да се заобиколят, ако офшорната фирма е част от икономическа група, чието дружество-майка или дъщерно дружество е българско местно лице.
