Първият реален факт от огласеното от правителството рестартиране на приватизацията на БФБ-София в пакет с Централен депозитар е промяната в управлението на борсовия оператор.
По искане от Министерството на финансите като акционер, притежаващ 50.05% от капитала, или 3.292 млн. броя акции, на 14 януари следващата година ще се проведе извънредно общо събрание. В дневния ред е включена една-единствена точка: промeни в състава на съвета на директорите на дружеството, който в момента е петчленен. Не са подготвени никакви писмени материали, така че предстои да се разбере кои от мениджърите ще си тръгнат и кои ще останат да извършат приватизацията.
В заседанието ще участват всички, които са вписани в регистрите на Централен депозитар като акционери 14 дни преди датата на събранието, или към 30 декември. До 20 декември обаче могат да се купуват акции на публичното дружество на борсата с право на глас. В момента с най-голям дял след държавата са инвестиционните посредници и търговските банки (те общо държат 21.40% от капитала). Останалите книжа са разпределени между други фирми (с 18.38%) и индивидуални инвеститори (с 10.16%). Делът на чуждестранните акционери в БФБ-София е само 3.56 на сто.
Последната промяна в управителните органи на борсовия оператор направи бившият финансов министър Симеон Дянков през 2010 година. Избраните тогава мениджъри са с мандат от пет години. Председател на борда сега е банкерът Асен Ягодин, който доскоро оглавяваше и Българската банка за развитие, но сдаде поста отново по искане на държавата. Негов заместник в съвета и изпълнителен директор е Васил Големански, изпълнителен директор е и Иван Такев. Останалите членове на борда са Любомир Бояджиев (председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници) и Георги Български, който е и ръководител на отдел Търговия, емитенти и членство на фондовата борса.
От три седмици се опитваме да съберем повече информация за предстоящата процедура, но тя засега тъне в тайна. Ясно е, че се търси стратегически инвеститор, който да възроди капиталовия пазар в България. Правителството също поема своята част от отговорността за това. Отговорните фактори вече са се събирали и са обсъждали мерки в тази посока. Една от идеите е служебно да се регистрират за сделки на борсата дялове от предприятия, където държавата има миноритарни дялове над 5% от капитала им. Това е вече пробван метод – голяма част от тях вече са предлагани на борсата, но не са предизвикали интерес за купуване. Вярно е, че повечето са непублични и за тях липсва достатъчно информация.
За да се съживи търговията през борсата, ще се преразгледат и правилата за листването на компании с цел да се сведат до минимум пречките за това (такси, изисквани документи и др.) и така да се насърчат дружествата да го правят. Тогава и малките, и средните фирми ще могат да си го позволят. Целта е частните предприятия да бъдат заинтересувани от възможностите за финансиране и за печалби чрез фондовия пазар.
Заради страховете от публичността и нуждата от разкриване на повече информация за компаниите те все по-масово напускат фондовото тържище. За деветте месеца на тази година 21 дружества са спрели търговията със свои акции на БФБ-София.
Според вицепремиера Бобева на борсата не трябва да се гледа като на платформа за приватизация, а като на пазар, който предлага своите алтернативи за привличане на инвестиции.
nbsp;
nbsp;
Според програмата за дейността на Агенцията за приватизация за тази година тя разполага с 21 мажоритарни пакета, представляващи дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала. Ресурсът от обектите, подлежащи за продажба, включва още и 69 търговски дружества с под 50 на сто държавно участие в капитала (миноритарни пакети). Две трети от тези пакети акции/дялове представляват много малка част от капитала на съответните дружества – под 10%, което ги прави неатрактивни за инвеститорите. Поради реституционни претенции, както и заведените по повод на това съдебни дела, остава блокирана продажбата на миноритарното държавно участие в капитала на 33 дружества.
