Улисани в злободневните политически борби, българските политици дори не се замислят над глобалните неща. Като например какъв ще бъде светът след 30 или 40 години. А перспективите съвсем не са розови – увеличаване на населението, оттам и на консумацията на електрическа енергия, което пък води след себе си ръст на парниковите газове и глобално затопляне. С две думи, сме все по-близко до началото на края.
Сигнал за нашите управници да обърнат поне малко внимание на всички тези въпроси дойде преди броени дни, когато най-авторитетната енергийна неправителствена организация – Световният енергиен съвет, представи у нас тенденциите за развитието на сектора до 2050 година. Докладът е резултат от тригодишно проучване, извършено от над 60 експерти в 30 държави, което сравнява два контрастни сценария за развитието на политиките в енергетиката. При първия, условно озаглавен Джаз, движещата сила са потребителите, а акцентът е върху икономическия растеж. Вторият, наречен Симфония, се фокусира на постигането на устойчива околна среда чрез международно координирана политика и практики. Голямата разлика между тях е доколко страните ще са в състояние
да приемат климатичните ограничения, приети на международния екологичен форум на ООН в Доха
през 2012-а. Сценариите изследват какво всъщност се случва в световната енергетика и какво ще бъде истинското влияние на днешните решения върху бъдещия пейзаж. За съжаление на презентацията в България не дойде нито един министър или заместник-министър, нямаше дори и депутати от ресорната парламентарна комисия, а само експерти. А със сигурност имаше какво да се чуе.
Ние определено сме в трудна ситуация. Търсенето на енергия не се успокоява, приносът на енергийната ефективност не оправдава очакванията, институциите не могат да се справят с проблемите, много трудно е да се намери финансиране, очерта ситуацията Дан Рийзър заместник-директор на екипа, подготвил мащабното проучване.
С годините напред потреблението на ток ще расте – от сегашните 21.5 млрд. мегаватчаса до 53.6 млрд. мегаватчаса при по-песимистичния сценарий и до 47.9 млрд. мегаватчаса в по-оптимистичния. Интересното е, че независимо от всички напъни за увеличаване на дела на зелената енергия
доминиращата роля в световен мащаб ще остане на изкопаемите горива
nbsp;
Ако сега техният дял в потреблението е 79%, през 2050-а той ще се е свил до едва 77% при сценария Джаз и до по-оптимистичните 59 на сто при варианта Симфония. Колкото и изненадващо да изглежда, атомната енергия ще започне все повече да отстъпва от своите позиции.
Делът на ядрената енергия ще е относително стабилен, което се дължи най-вече на катастрофата в АЕЦ Фукушима отпреди две години. До 2040-а дори САЩ ще достигнат тавана на възможностите си и вече няма да изграждат нови централи, посочи Рийзър.
Комбинацията от растящото население, което ще надхвърли 9 млрд. души до 2050-а, и увеличените собственици на автомобили, които от 124 на 1000 души през 2010-а ще станат след четиридесет години 244 на 1000, води до неизбежното увеличаване на парниковите газове, отделяни в атмосферата. При един условен таван за човечеството от 1000 гигатона емисии въглероден диоксид до 2050-а, отговарящи на два градуса покачване на глобалната температура, вече сме изчерпали 530 гигатона от запаса. Ако тази тенденция продължи,
въглеродният бюджет ще бъде изразходван през 2030-а
nbsp;
и ще предизвика процеси, които ще доведат до повишение на температурата с пет или дори повече градуса -явление, сравнимо само с температурните промени от края на ледниковия период отпреди 10 хил. години.
За да се избегне Апокалипсисът, е необходимо не само Европа, а всички страни и най-вече Китай и Индия да се включват в споразумение за намаляване на емисиите въглероден диоксид. Ако това стане, повратната точка в намаляването на сегашните количества парникови газове, отделяни в атмосферата, ще бъде достигната през 2020-а. В обратния случай емисиите CO2 ще са повече от 44 гигатона годишно, което е с 45% повече, отколкото през 2010-а.
Къде сме ние в цялата тази картинка?
nbsp;
Според председателя на управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска енергийните разходи на българските домакинства също ще нарастват и само след 15 години – през 2030-а, ще се увеличат с 225 на сто. Проблемът е, че доходите ще се индексират само с 67 на сто. На този фон сценарият за България поне засега е нормативен. Като страна членка на Европейския съюз имаме да спазваме определени ангажименти, и то разписани по години за производство на енергия от зелени мощности и намаляване на парниковите газове, които се отделят в атмосферата. В противен случай ни чакат солени глоби.
Емисиите на въглероден диоксид ще спаднат двойно, защото ще използваме по-малко и по-чиста енергия. Ядреният дял в енергийния микс ще бъде сравнително висок – 33-35% през 2030-а, което означава заместване на сега съществуващите мощности с нови. Ще нарасне и делът на възобновяемите енергийни източници – от сегашните 13 до 23% по-висок ще е процентът на природния газ в производството на ток, заяви Диловска. Според нея за успешен сценарий в държава като нашата, където и сега хората протестират срещу високите сметки за ток и парно, трудно може да се говори. Още повече че по данни на Евростат у нас почти половината от домакинствата не могат да плащат разходите си за отопление.
Кой от вариантите, посочени от Световния енергиен съвет, ще бъде избран, ще зависи от доходите на хората, както и от доверието им към проектите и политиките. Сега почти няма проект, който да бъде приет без протести или завършен без забавяне. Причината е общественото недоверие към управляващите в сектора и към енергийната политика като цяло. Без доверие не можем да развиваме енергийни проекти. Страховете ни са повече от намаляващите доходи, от корупцията, от тероризма дори. Затова е трудно да очакваме, че сценарий, при който правителствата направляват процесите, може да бъде изпълнен. Дано само не стане сценарий Чалга, който няма да е добре за никого, сподели Диловска.
Подобна е позицията и на бившия заместник-министър на енергетиката в кабинета на Сакскобургготски Ангел Минев. Очевидно водеща трябва да е ролята на държавата. Аз обаче имам съмнения, че това може да стане в България. Пълен провал в сферата на възобновяемите енергийни източници, застой при енергийната ефективност, ценова политика, която е под всякаква критика, отбеляза той. Предупреждения, които си заслужава да бъдат чути и от управляващи, и от опозиция. И поне по тези наистина глобални теми да се потърси консенсус.
nbsp;
nbsp;
Прогнозите
*Бъдещият икономически растеж ще се пренасочи от развитите страни към развиващите се икономики и най-вече Азия. Именно най-големият континент на земята се очаква към 2050-а да произвежда близо половината от брутния вътрешен продукт в глобален мащаб. Това означава, че делът на Азия в общата първична енергийна консумация ще се увеличи от сегашните 40% до 48 на сто според сценария Джаз и до 45% според Симфония. За сравнение – към 2050-а Европа и Северна Америка, включително и Мексико, ще формират около 30 на сто от общата първична енергийна консумация и при двата сценария. Останалите дялове се падат на Африка и Латинска Америка заедно с Карибския басейн.
*Необходими са огромни инвестиции в електропроизводството, за да се посрещне търсенето в бъдеще. Според различните прогнози те варират между 19 и 26 трилиона долара до 2050 година. В зависимост от всеки разглеждан сценарий дял от 46% при Джаз и 70% в Симфония е необходимо да се пада на възобновяемите енергийни източници. Най-големите вложения трябва да са във фотоволтаични централи, ВЕЦ и вятърни генератори. От Световния енергиен съвет подчертават, че осигуряването на средства за инвестиции е един от факторите, който ще оформя енергийния пейзаж до 2050 година.
