Милионите левове, които Министерството на земеделието и храните плаща за изпълнението на обществени поръчки, ще продължават да се разпределят по правилата от времето на ГЕРБ. Причината е повече от абсурдна – поради непредвидени обстоятелства ресорният министър Димитър Греков стигнал лимита на харчовете си и сега нямал възможност да плати на външна фирма за изработването на нов вътрешен ред за планиране, организация, възлагане и контрол на публичните търгове. Което пък показва, че в едно от най-големите ведомства у нас, където работят над 600 служители, никой не е достатъчно компетентен да изработи ключовия документ.
По-внимателното разглеждане на този казус обаче разкрива една добре работеща схема за облагодетелстване на избрани фирми, придържането към която оставя на заден план държавния интерес. В случая министър Греков предпочита да работи по лошите правила на предшественика си Мирослав Найденов, вместо да рискува и парите за формулирането на нови да отидат в грешен джоб.
Схемата се крепи на една вратичка в Закона за обществените поръчки, която по изключение дава право на възложителите да обявяват процедури от вида договаряне без обявление и директно да избират компанията, на която да възложат съответната дейност. Така, в началото на октомври, по преценка на Димитър Греков, без да е провеждан търг или конкурс, бе избрана Пи Ай Си Консулт ООД. За написването на новите вътрешни правила за планиране, организация, възлагане и контрол на обществените поръчки фирмата на Ясен Ганчев и Петър Бакърджиев трябваше да получи 49 410 лв. без ДДС. Само че нещата се объркаха и изведнъж се оказва, че на избраното дружество не може да се плати. Работата е там, че споменатата законова вратичка може да се прилага само ако общият обем на съответните поръчки на възложителя не е достигнал годишния лимит от 391 160 лв. без ДДС. Преди избора на Пи Ай Си Консулт земеделското министерство вече е било оползотворило 308 340 лв. без ДДС, което значи, че с възнаграждението за нея общата сума ще набъбне до 357 750 лева. С други думи, до достигане на максимума за сегашната календарна година ведомството ще разполага с около 33 400 лв. без ДДС. Впоследствие обаче възниква необходимост от предприемане на неотложни действия (б.а. – за каквито именно е предвидена процедурата от вида договаряне без обявление) и осигуряване на процесуална защита по преписка SA.35555 (2012/СР) България – Институт по рибарство и аквакултури. Тя е образувана след подадена жалба до Генерална дирекция Морско дело и рибарствона Европейската комисия за предполагаема неправомерна държавна помощ в полза на института. И прогнозите са, че защитата на държавата ще струва 40 хил. лв. без ДДС.
Следователно общата стойност на възложените по този ред поръчки, ако се възложи и процесуалната защита, ще достигне сумата 397 750 лв. без ДДС, от което следва, че министерството би надвишило законово определения лимит от 391 160 лв. без ДДС, обясняват от земеделското ведомство. Ето защо е взето решение процедурата за изработване на вътрешните правила за обществените поръчки да се прекрати, за да останат пари за адвокатските хонорари.
Всичко хубаво, но има една подробност, която удобно се премълчава – писането на новите правила може да се възложи по обичайния ред с конкурс и тогава не се налага да се следят и спазват каквито и да било лимити. Само че подобен ход предполага реална състезателна процедура, в която никак не е сигурно, че дружеството на Ясен Ганчев и Петър Бакърджиев ще успее да победи. А това очевидно не би се понравило на министър Греков. Затова макар първоначално да заявява, че е налице неотложна необходимост правилата за търговете да се изработят от външни експерти в спешен оперативен порядък, впоследствие той решава да изчака един месец и да наеме предпочитаната фирма Пи Ай Си Консулт в началото на 2014-а, когато няма да има финансови ограничения.
В цялата операция няма нищо незаконно, но усещането, че се вършат нередности, остава. Най-малко защото от обясненията на министър Греков, подобно на казуса с предшественика му Мирослав Найденов и профилите на селската програма във Фейсбук, не става ясно как точно е избрано въпросното дружество при огромната конкуренция в бранша и важността на задачата. А и от регистъра на обществените поръчки е видно, че Пи Ай Си Консулт не е печелило други процедури на публични възложители.
Пред в. БАНКЕРЪ управителят на фирмата Ясен Ганчев разказа, че от Министерството на земеделието и храните се свързали с него, след като видели богатото портфолио на компанията, и призна, че досега не е работил с ведомството. Проверка в интернет сайта на Пи Ай Си консулт показва, че тя се е занимавала с проекти на общините Бургас, Приморско, Поморие и Столичната община, на Българската асоциация на съдиите по вписванията, Българския институт на съдебномедицинските специалисти, Института за правни анализи и изследвания (в чието ръководство е Ясен Ганчев), Многопрофилна болница за активно лечение – Бургас, Специализираната болница за рехабилитация – Китен, Регионалния център по здравеопазване – Бургас и Цирк Балкански.
