Нараства делът на хората, които са участвали в корупционна сделка, без да им бъде оказан натиск. Това констатира изследване bdquo;Корупция и антикорупция в България 2012-2013 г.ldquo; на Център за изследване на демокрацията и Фондация bdquo;Фридрих Ебертldquo;.
bdquo;Корупцията е станала нещо като обичайно поведение. В гражданите е създадена нагласа че с корупция проблемите могат да бъдат решениldquo;, това заключи Александър Стоянов, директор по научната дейност в центъра. Данните сочат, че остава висока практическата ефикасност на корупцията като средство за разрешаване на проблеми и получаване на достъп до услуги.
В периода 1999-2007 г. между 90% и 96% от гражданите, които са участвали в корупционна практика, са направили това след искане за bdquo;допълнително заплащанеldquo;. През 2013 г. обаче едва 53% от далите подкуп са го направили в следствие на оказан натиск от страна на служителите на администрацията. На базата на тези данни експертите заключват, че в населението се формират навици на корупционно поведение. Според изследователите тази тенденция е следствие от съществуващите бюрократични затруднения и от факта, че толерантността към корупцията остава на ниско ниво.
Изследването констатира още, че дялът на хората, дали подкуп поне един път през последната година, за 2013 г. е почти 14%. Равнището на корупция в бизнес средата пък остава почти непроменето. Корупционите натиск и сделки за 2013 г. са съответно 0.97% и 0.47%. За сравнение през 2012 г. нивото им е било 1.15% и 0.39%. Според експертите възможностите на бизнеса за участие в корупционни сделки са били ограничени заради влиянието на икономическата криза. Затова обществените поръчки и държавните субсидии са станали ключов елемент в упражняването на контрол на далаверите в страната.
Друга направена констатация е, че действията на законодателната, изпълнителната и съдебната власт за противодействие на корупцията остават неясни и безрезултатни. Това обяснява и индикираното ниско доверие на гражданите в държавните институции.
nbsp;
Мая Иванова
