Държавната агенция за бежанците продължава да разпределя на тъмно стотици хиляди левове между избрани без конкурс компании. Необезпокояван от никого председателят й Николай Чирпанлиев еднолично нарежда да се плащат сериозни суми на съмнителни бизнесмени без опит в съответните сфери. Тази схема за източване на държавни и европейски пари работи безотказно вече два месеца и по всичко личи, че ще продължи и занапред.
Както в. БАНКЕРЪ писа още в своя брой 47 от 23 ноември, номерът е възможен благодарение на привилегията, която дава чл.90, ал.1, т.4 от Закона за обществените поръчки. Тогава разкрихме, че за извършването на неотложни строително-ремонтни работи в Националния детски екологичен комплекс в Ковачевци шефът на агенцията за бежанците е избрал незнайно как Сим адвайс, която е с наложени запори за над 130 хил. лева. И очевидно практиката да се наемат затънали в дългове фирми продължава. В последните дни на ноември например Чирпанлиев решава да подсигури 2000 двуетажни метални легла, 4000 матрака, възглавници и одеяла, както и 8000 комплекта спално бельо за местата за настаняване на чужденци в Харманли и в столичните квартали Враждебнаи Военна рампа. Тъй като конкурси няма, заедно с решението направо са посочени и доставчиците – Квантумза леглатаи Д и Шза останалите принадлежности. Случайно или не, зад двете дружества, които са регистрирани съответно в Кърджали и Джебел, стои един и същи човек – Дениз Юмербейоглу. От справка в Областната дирекция на МВР – Кърджали , става ясно, че въпросният турски гражданин е получил статут на постоянно пребиваващ чужденец у нас на 8 юли 2010 година. Пет месеца преди това – на 19 февруари, Юмербейоглу регистрира Д и Ш, в която с миноритарен дял съдружник му е Шенгюл Халибрям. Бизнесът на двамата, изглежда, потръгва, тъй като на 30 септември 2011-а фирмата им печели проект за създаване на микропредприятие по Програмата за развитие на селските райони. Одобрените разходи за целта са 513 290 лв., а безвъзмездната помощ – 391166лева. Парите вероятно са използвани за изграждането на фотоволтаична централа, тъй като на 26 юни 2012-а Д и Ш въвежда в експлоатация такава с мощност 100 киловата. Изглежда обаче, че финансовите потоци не потичат както са очаквали Юмербейоглу и Халибрям, защото на 3 декември миналата година залагат соларния си парк и очакваната субсидия от Държавен фонд Земеделие пред Търговска банка Д срещу 150 хил. лева. Тежестите не са вдигнати и досега, но няма да е чудно, ако това стане след обирането на каймака от парите за бежанците, при все че въобще не е ясно какво общо има едно правещо ток от слънцето дружество с матраци, одеяла и спално бельо. А и доставката на 4000 матрака съвсем не е лесна задача и не става току така.
Около Дениз Юмербейоглу има и други любопитни факти. Негов съдружник в избраната от Николай Чирпанлиев компания за доставка на леглата – Квантум, е Ахмет Юмербейоглу. Той от своя страна нашумя със скандала покрай изградения с пари по САПАРД месокомбинат Мусан в Джебел, в който е съсобственик със Сафет Караулан. В момента предприятието е обявено за продан от съдебен изпълнител с начална цена от 1.53 млн. лева. Отделно за 510 хил. лв. се продават машините. Причината са неизплатени задължения към Ти Би Ай банк за над 2 млн. лева. Преди години на Мусан е бил налаган и друг запор – заради дълг към австрийската фирма Щрабаг, но той е вдигнат през август 2010-а след извънсъдебно споразумение.
На 3 декември председателят на агенцията за бежанците решава, че ще му трябва нова компютърна техника и ИТ оборудване. Става дума за 50 настолни машини с монитори, 20 мултифункционални устройства, 40 принтера, седем UPS-a,мрежови комутатори, маршрутизатори, както и дискови масиви. Оправдавайки се отново с кризисната ситуация и липсата на достатъчно време, Чирпанлиев и този път прескача откритите процедури, като изпраща покана само до три фирми. Избраниците са Еда консулт, Инфокомпютри и Стантек. С кое от тези дружества ще бъде подписан договор ще разберем в най-скоро време, но конкретно Еда консулт се свързва преди всичко с фармацевтичния бизнес. Компанията, която е собственост на Оля Аксой и се управлява от Илкер Аксой, притежава аптека в столичния квартал Лозенец. Куриозното в случая е, че през 2010-а на Еда консулт също е бил налаган запор – от лекарствения гигант Либра.
Междувременно стана ясно, че съмнителното дружество Зевс секюрити, за което БАНКЕРЪ вече писа, ще получи 108 495 лв. за поставянето на автоматичните пожароизвестителни системи и аварийното евакуационно осветление в центровете за настаняване във Военна рампа и Враждебна. Нелепото е, че тази изключително отговорна задача, особено сега през зимните месеци, когато бежанците ще се топлят с каквото намерят, е възложена на фирма с осеммесечна история. Освен това според лиценз № 2458 от 7 март 2013-а тя може да извършва само частна охранителна дейност на територията на София. Няма документи Зевс секюрити да е специализирана в изграждането на автоматични пожароизвестителни системи и аварийно осветление. Тя не е печелила и други държавни поръчки, за да приемем, че все пак има някакъв опит. Никак не е за пропускане и обстоятелството, че неин собственик и управител е 24-годишният Димитър Георгиев. Младият бизнесмен ръководи също така Недпром ЕООД, за което обаче няма никаква публична информация. Поради всичко това ще е много интересно да видим как Зевс секюрити ще се справи с възложените задачи.
