В практиката няма (и никога не е имало) спор дали образуването на едно тълкувателно дело е основание за спиране на висящо пред съда дело. Въпросът, по който има дискусия, е кой съд може да постанови спирането и при какви условия, а не дали може да се спира.
Едно от спрените дела е по искане на Комисията за конфискация срещу Ангел Христов и Пламен Галев (братя Галеви), техните съпруги и контролираните от тях дружества за отнемане на незаконно придобито имущество. Вчера състав на Кюстендилския окръжен съд постанови спиране на това дело по искане на защитата, докато Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС се произнесе по образуваното през септември тълкувателно дело.
Малко след това от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество съобщиха, че общо 41 дела за конфискация с искове за 41 млн. лева са спрени – все в изчакване на предстоящото решение на ОСГК на ВКС по ТД №7/2013 г., образувано през септември т. г. по искане на омбудсмана. По това тълкувателно дело ОСГТК трябва да реши един преюдициален въпрос – дали по делата за отнемане на незаконно имущество трябва да се доказва връзка между извършеното престъпление (по чл. 3 от отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност) или само несъответствие между приходи и разходи.
Предложението за образуване на това тълкувателно дело е на двамата зам.-председатели на ВКС Таня Райковска, ръководител на Търговската колегия, и Красимир Влахов – на Гражданската колегия. Още в началото на изложението си те сочат: Поначало няма колебания в практиката, че при образувано тълкувателно дело е налице основание за спиране на образуваните пред ВКС касационни дела, когато правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е включен в предмета на тълкувателното дело, като в подкрепа на това си твърдение прилагат и голям брой определения по различни дела, с които е постановявано такова спиране – далеч не само във връзка с искове по закона за конфискацията. Споровете са в коя инстанция е допустимо да има такова спиране – от ВКС или от по-долния решаващ съд, както и в кои хипотези може да се спира. От друга страна, сочат върховни съдии, определението за спиране – както на кюстендилския съд по делото срещу братя Галеви, така и на другите съдилища, подлежи на обжалване, по реда на което може да стигне и до ВКС. Ако това се случи, ВКС ще трябва да допусне касация, защото по този въпрос също има тълкувателно дело.
Според върховните съдии изобщо не може да има спор за житейската целесъобразност от спирането на едно дело до произнасяне на ВКС с тълкувателно решение, което ще е задължително за прилагане по този спор. В крайна сметка, окончателното решение по един спор трябва да е съобразено със задължителната практика на ВКС.
Трудно е да се коментира във всеки един отделен случай защо съдът не е спрял делото, още повече, че съществува и спор дали долните съдилища могат да спират служебно или само по искане на страните. Но при всички случаи е по-добре делото да изчака и да се реши според задължителното тълкуване на ВКС, вместо да се създава противоречива практика, която после ще трябва да бъде коригирана. От това никой не печели.
Иначе трудно може да се отрече наличието на противоречива практика на съдилищата по прилагане на закона за конфискацията, достатъчно доказателство е предложението за образуване на тълкувателно дело. В този смисъл изявлението на Пламен Георгиев, че искането на Константин Пенчев е странно, няма обяснение. В крайна сметка, тълкуването на целта на закона при прилагането му от съдилищата е работа само на съда.
