Феноменалният руски натиск изграждането на газопровода Южен поток на европейска територия да започне преди края на година срещна твърдия отпор на Брюксел. През седмицата директорът по енергийните пазари в Европейската комисия Клаус-Дитер Борхард заяви пред Европарламента , че всички двустранни споразумения за изграждането на тръбата, сключени между Русия, България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия, нарушават европейското законодателство и трябва да бъдат предоговорени.
Борхард обясни, че ако разговорите бъдат неуспешни, всички тези държави ще трябва да денонсират въпросните споразумения. По думите му енергийният еврокомисар Гюнтер Йотингер вече е изпратил писмо на руския енергиен министър Александър Новак, в което го призовава да разгледа позитивно възможността за преразглеждане на постигнатите договорености.
Това, което мога да кажа, е, че междуправителствените споразумения не може да са основа за изграждането и експлоатацията на Южен поток. Затова, ако страните не започнат предоговаряне, има начини и средства Европейската комисия да ги задължи да направят това. Южен поток не може да работи съгласно тези споразумения,категоричен бе висшият чиновник.
Проблемите са няколко, като най-сериозният е, че Газпроме едновременно производител и доставчик на природен газ и не отговаря на изискванията на третия енергиен пакет на общността тези дейности да са разделени.
Другата спънка е недискриминационният достъп на трети страни до тръбата, който трябва да бъде гарантиран. Не може Газпром да има изключителните права на единствен доставчик, смятат в Брюксел.
Интересното в случая е, че при подписването на споразумението за изграждането на българския участък от Южен поток в началото на ноември бе парафиран протокол между Българския енергиен холдинг и Газпром, който предвижда проектът да се изпълнява и да функционира в съответствие с приложимото българско законодателство, т.е. и с европейското, което ние сме транспонирали. Двете компании потвърждават, че могат да дадат на проектната компания възможност да предостави достъп за използване на капацитета на газопровода на трета страна. Това е нещо, по което досега не беше постигната договорка. След преговори успяхме да подпишем и този протокол, подчерта тогава министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Сега обаче излиза, че тази формулировка не удовлетворява Европейската комисия.
Третият проблем е, че все още не е ясен размерът на транзитните такси, които всяка от държавите ще получава за преминаването на синьото гориво през нейна територия.
Дали е възможно да приемем изграждането на Южен поток и експлоатацията му при тези правила? Не знам, все още не знам, каза Клаус-Дитер Борхард. Но според него дори и предоговарянето на споразуменията да е успешно работата по приспособяването на Южен поток към европейските изисквания ще отнеме време – не месеци, вероятно две години.
Реакцията на българското икономическо министерство показа, че там добре знаят поговорката, когато атовете се ритат, страдат магаретата. Като страна членка на Европейския съюз и като държава, през чиято територия минава проектът за изграждането на газопровода Южен поток, България категорично се е ангажирала да спазва изискванията на европейското законодателство. Изграждането на газопровода Южен поток на територията на държавите членки – Италия, Словения, Австрия, Унгария, Хърватия, България, според нас предпоставя Европейската комисия да има важна и активна роля в разговорите с руската страна. На преговорите, водени от отделните държави членки на ЕС с руската страна, би следвало да се окаже необходимото съдействие от страна на Европейската комисия. В този смисъл България би приветствала по-активен диалог между ЕК и Русия по този важен енергиен проект с голямо икономическо и социално значение, е краткият коментар на ведомството на Стойнев.
В Газпром пък са убедени, че строителството на Южен поток ще продължи, както е планирано и в пълно съответствие с местните закони и международните стандарти.
