Данните за най-голямата световна икономика показаха, че през третото тримесечие икономиката на САЩ е нараснала по-бързо от очакваното. Тази новина обиколи света със скоростта на светлината, усилвайки очакванията на инвеститорите, че предстои Фед да намали покупките на ДЦК. Това означава по-малко долари, но те вливат живителната сила във финансовите пазари, както го прави слънцето за живота на Земята. Но за живите същества слънцето изгрява от Изток, докато за финансовите пазари се издига от Запад. И когато започне да грее по-слабо, това води до охлаждане на пазарните страсти и до поевтиняване на книжата. Това е основната причина за поголовното понижаване на цените на държавните книжа по цял свят – от САЩ та чак до Япония.
Цените на българските книжа – както тези, търгувани на международните финансови пазари, така и на вътрешния пазар, като че ли загубиха посока. Движението на техните цени невинаги се влияе от световните тенденции, защото количеството на емитирания държавен дълг е с относително малко тегло спрямо БВП и поради тези причина те са дефицитна и немного ликвидна стока.
Така например еврооблигациите ни с падеж през юли 2017 г. вече се договарят с 10 цента по-високо спрямо предната седмица. Цените им в момента са 108.15 евро за 100 номинал, осигурявайки годишна възвръщаемост на инвестицията от 1.87% на годишна база, която е по-ниска с 5 базисни пункта от предишния период.
Доходността на деноминираната в долари българска емисия обаче се повиши, независимо от наближаващия й падеж, който е на 15 януари 2015 година. Тя се търгува при 0.78% годишна доходност и е сравнително по-висока спрямо края на предишната седмица, когато се договаряше при 0.73%, т.е. сега тя е с 5 базисни пункта по-висока.
Вътрешният пазар на държавни ценни книжа оживя. Предпразничната търговия в края на годината, когато трябва да се инкасират резултатите, раздвижи иначе позадрямалия пазар. Сделки се сключиха с почти всички налични на пазара книжа. Сделките се книжа с падежи след една година се договаряха при 0.33% на годишна база, а двегодишните вървяха при 1.05% годишно. ДЦК с падежи след три и пет години се случваха при съответно 1.7 и 2.35% годишна доходност. Тези с падеж след 7.5 и 9.5 години пък се договаряха при 3.2 и 3.5% годишно.
На 2 декември Българската народна банка проведе редовния аукцион от емисионния календар на финансовото ведомство, на койте бяха предложени допълнително книжа за 40 млн. лв. номинал от облигационна емисия с падеж януари 2016 година. Банките разполагаха с предостатъчно свободен ресурс и както и се очакваше, битката беше ожесточена. Участие взеха всичките 13 избрани за първични дилъри кредитни институции. Достигнатата средна продажна цена се установи на 100.89 лв. за 100 лв. номинал. Тя осигурява доходност от едва 1.08% на годишна база. Казвам едва, защото това е най-ниската доходност за книжа с такава срочност, достигана някога. Само допреди месец тази емисия се реализира на първичния пазар при 1.24%, а в началото на месец юли – и при 1.64% годишна доходност.
На 9 декември ще се проведе следващият редовен търг, чрез който Министерството на финансите ще пласира нова порция книжа от емисия с падеж януари 2020 г. и с номинал 20 млн. евро. За отбелязване е, че това ще е осмият за годината аукцион за продажбата на книжа от тази емисия. На предишния, проведен преди месец, беше достигната доходност от 2.86% на годишна база.
Банковата ни система продължава да изнемогва под тежестта на огромното количество свободни левови наличности. Това е и основната причина индексът ЛЕОНИЯ, отчитащ най-договаряните – еднодневни депозитни сделки, да продължава да е на исторически най-ниските стойности от 0.02 процента. Това е и основният лихвен процент, действащ в момента.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
