Съдбата на бившия царски дворец Кричим, а днес държавна резиденция, може да се смята ончателно решена – имотът остава държавна собственост. С решение от днес тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави без уважение молбата на Симеон Саксбургготски и сестра му Мария-Луиза Борисова-Хробок за отмяна на основание новооткрито обстоятелство на влезлите в сила решения на Окръжен съд-Пловдив, потвърдено от Апелативен съд-Пловдив и от ВКС, и връщане на делото за ново разглеждане.
Трите съдебни инстанции последователно отхвърлиха иска на царските наследници срещу държавата, с който те претендират да им бъде възстановена собствеността и предадено владението на бившия царски дворец Кричим, както и върху 371.5 дка ниви. Съдилищата отхвърлиха както тезата за възможен реститутивен ефект на решението на Конституционния съд от 1999 г., с което бе обявен за противоконституционен законът за национализация на царските имоти от 1947 г., така и твърдението, че Симеон и Мария-Луиза са станали собственици на резиденция Кричим по давност.
Искането на Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза се основава на новооткрито обстоятелство – ново писмено доказателство от съществено значение за делото: Протокол от VI заседание на V Обикновено Народно събрание на Княжество България, проведено на 23.10.1887 г., с който се дава легално тълкуване на въпроса за характера на секретаря на Княза като държавен служител. Според тях, даденото тълкуване за частния характер на службата следва да намери приложение и към тълкуване на спорния въпрос по делото за качеството на службата Интендантство към Княза.
Според тричленния състав на ВКС този документ няма пряко отношение към спора за собственост и по-конкретно – от чие име и за чия сметка за придобити недвижимите имоти от Интенданството. В посочения Протокол се съдържат факти относно мястото на съставяне на документа, органа от който изхожда, съдържанието на проведените дебати на народните представители за правната същност и частния характер на службата на секретаря на Княза/Н.В.Царя, но не и пряко, касаещи характера и статута на службата на Интендантството на цивилната листа на Княза/ Н.В.Царя. В тази насока документът е абсолютно неотносим към фактическата страна на спора т.е. не може да се приеме, че има качеството на документ, който би бил от съществено значение за правния спор в смисъл, че ако би бил приобщен към доказателствения материал по делото, би обусловил друг фактически, а от това и правен извод, различен от този по решенията, чиято отмяна се иска, пише в решението на състава на ВКС с председател и докладчик съдия Емануела Балевска.
