Националният или личният интерес е по-важен за държавния чиновник? Отговорът на този въпрос е известен отдавна, но при все това през следващите няколко месеца новосформирана парламентарна анкетна комисия ще нищи защо и как през 2005 г. е продадено летището в Божурище на частен инвеститор.
Междувременно БАНКЕРЪ установи, че много любопитни фирми и лица са свързани с купувача – Индустриален парк София. По принцип основни собственици на общо 6.9-те млн. акции на компанията са няколко италиански дружества, които едва ли говорят нещо на широката публика у нас. Половината от ценните книги държи Финанциария Интернационале Риал Истейт, 5% има Финанциария Интернационале Холдинг, с по 10 на сто са Балкания Имобилиаре, Партимест и Дженерал Бетон Тривенета, а Итанос Инвестименти държи още 5 на сто. Общото между тях е, че са регистрирани в различни малки градчета на административната област Тревизо и се представляват от адвокати от Лигъл Адвайз ЕООД. Останалите 10% са в няколко по-дребни мажоритарни акционери, сред които регистрираната в Люксембург Екоинвестмънт Интернешънал, както и юристите Борислав Боянов и Йордан Найденов. Дали двамата представляват себе си, или някой друг в тази сделка, не е много ясно. А и далеч по-интересно е едно друго име от борда на директорите на Индустриален парк София – Георги Христов Кирчев. Проверка в информационната система Дакси показва, че въпросният бизнесмен участва като собственик в над 20 дружества, както и в управлението на почти още толкова. Най-известното от тях е Хрисома ООД, в което Георги Кирчев е съдружник с Мая Христова Кирчева. То бе съсобственик на сградата на улица Алабин, която рухна през 2006-а и погреба две млади момичета.
Хрисома бе забъркано и в друг шумен скандал през 2000 година. Тогава като депутат от БСП Емилия Масларова оповести, че тази фирма е завъртяла далавера с мъжки палта, внесени от Ниш. Те са били обмитени на смешната цена от 9 марки, а се продавали по 300 долара бройката. По същото време Хрисома бе посочена като един от основните спонсори на фондацията Бъдеще за България, която бе основана от съпругата на бившия премиер Иван Костов – Елена. Тези обвинения не бяха доказани, но в търговските регистри черно на бяло е записано, че Мая Кирчева е едноличен собственик на ФББ ЕООД – дъщерна фирма на Бъдеще за България.
През 1998-а, с решение на Столичния общински съвет, Хрисомаи държавната Нармаг учредяват съвместното дружеството Витоша-13, включаващо първоначално четири държавни магазина. Година по-късно 75% от Нармагса продадени на компанията Тикотак, зад която стои ливанецът Газуан Ахмед Шараф. Правим всички тези връзки толкова назад във времето, защото името на самия Шараф е замесено в операции, които поразително напомнят на тази с летището в Божурище. През 2005-а например той купува над 10 хил. дка гори край Своге (по това време кмет на града е Емил Иванов, който по-късно вече като областен управител благославя сделката за аеропорта в Божурище). Говори се, че част от масивите са заменени с имоти в Царево, но в съответната общинска служба в Своге не е отразено нищо такова. По време на управлението на НДСВ пък Шараф придобива няколко големи военни терена. Той печели търг с явно наддаване за парцел от 35 дка в столичния квартал Ситняково за 39.6 млн. лв. без ДДС, който впоследствие препродава на германски фондове на далеч по-висока цена и сега там се издига Сердика център. Чрез пряко договаряне с военните Шараф придобива и хотелския комплекс Смокините край Созопол с обща площ от 128 дка срещу скромната за подобен актив сума от 10.5 млн. лева. Комплексът е бивша собственост на военноремонтните заводи Терем.
Търговските взаимоотношения на Георги Кирчев съвсем не се изчерпват с Шараф и Бъдеще за България. Заедно със съпруга на евродепутата Надежда Нейнски – Светлин Нейнски, той участва в борда на директорите на пазарджишката мебелна фирма Дияна 91. А в Гранд Инвестмънт негов съдружник е Тодор Гергов – брат на известния медиен бос Красимир Гергов. Дружеството има записан предмет на дейност търговия, строителство и хотелиерство и ресторантьорство, но бизнесът, изглежда, не е потръгнал, тъй като през август тази година е наложен запор на дяловете на Кирчев в полза на Ерсте груп Иморент България ЕООД.
По всичко личи, че българо-италианската връзка в Индустриален парк София е доста сложна и има дълбоки политически корени. Иначе теренът, върху който е разположен аеропортът , е изключително атрактивен – намира се в непосредствена близост до главния път за Калотина, до него преминава железопътна линия, а на метри е и логистичният терминал на Шенкер. Най-важното обаче е, че в съседство държавата в момента изгражда нова индустриална зона. И след завършването й районът със сигурност ще става все по-търсен от различни наши и чуждестранни компании.
nbsp;
Хронологията
С решение на Министерския съвет през 2004-а летището в Божурище е трансформирано от публична държавна в частна държавна собственост, а през 2007-а бившият военен министър в кабинета на тройната коалиция Веселин Близнаков и областният управител на София Емил Иванов приключват сделката с Индустриален парк София. Така частникът получава терен от над 1000 декара и 16 сгради в замяна на 106 апартамента в различни български градове. Година по-късно община Божурище сменя статута на парцела и той става урегулиран поземлен имот с одобрен подробен устройствен план за индустриална зона, включваща логистични центрове, офис сгради и складове. Обещанията на инвеститорите са, че строителството ще възлиза на 450 млн. лева.
През 2008-а, като министър на културата, първо Стефан Данаилов, а през 2010-а и Вежди Рашидов го обявяват за групова урбанистична и културна ценност – комплекс от национална ценност, който притежава стойност за историята на страната и е от значение за европейското наследство. Така се стига до съдебните спорове, които в крайна сметка приключиха с решение в полза на частния инвеститор.
