Щатският долар получи известна подкрепа от споразумението за бюджета на САЩ, което увеличава вероятността Федералният резерв да започне да изтегля паричните стимули, предоставени в подкрепа на стопанството (или, казано по-просто – да спре печатницата на пари). Бюджетната сделка предвижда през следващите две години разходите да се увеличат с 63 млрд. щ. долара, като по този начин ще се смекчи натиска от автоматичното задействане на бюджетните съкращения, което влиза в сила през март 2014-а. Предвидени са и нови икономии и приходи за 85 млрд. щ. долара през следващото десетилетие, което ще намали бюджетния дефицит в дългосрочен план с 23 млрд. долара.
По оценка на икономисти въпросната договореност ще осигури скромен ръст на щатската икономика, но психологическият ефект ще е много по-голям. Просто защото бюджетната сделка представлява едва 0.4% от националния БВП, който е в размер на 16.9 трлн. щ. долара. Но пък намалява значително несигурността и дава известна гаранция, че частичната парализа на щатската администрация от октомври няма да се повтори.
Най-голямото притеснение на Уолстрийт е, че сделката ще охлади притесненията на Федералния резерв и ще го стимулира да започне да намалява месечните покупки на облигации, които в момента са в размер на 85 млрд. щ. долара на месец. Това предизвика рязък спад на базовите щатски борсови индекси и ръст на доходността на десетгодишните държавни облигации.
Ентусиазъм предизвика новината от неочаквано високия ръст на продажбите на дребно през ноември – 0.7% след 0.6% увеличение през октомври. Основен принос за подема имат покупките на коли. Резултатите предполагат здравословен икономически растеж през четвъртото тримесечие.
Лека сянка хвърля неочакваният ръст на внесените нови молби за обезщетение при безработица, които към 7 декември са се увеличили с 68 хил. – до общо 368 хиляди.
Еврото поевтиня
след новината за неочаквания срив на индустриалния продукт на еврозоната през октомври. Той се е понижил с 1.1% спрямо септември при очакван ръст от 0.3% и е нараснал с едва 0.2% на годишна база. Това е втори пореден месечен спад на показателя и е най-рязък от септември 2012-а досега.
Безпокойство буди слабото представяне на водещите стопанства на еврозоната през октомври. Индустриалният продукт на Германия се е свил с 1.2%, на Франция – с 0.3%, а на Испания – с 0.8 процента. Единствено Италия от голямата четворка регистрира 0.5% месечен ръст на индустриалния сектор. Най-рязък е сривът на индустриалния продукт на Ирландия – цели 11.6 процента.
Икономисти прогнозират, че тези разочароващи резултати ще увеличат натиска върху Европейската централна банка да вземе още мерки за стимулиране на стопанството на общността. Изхождайки от слабия кредитен ръст, повечето специалисти смятат, че най-вероятно ЕЦБ ще осъществи още един кръг от рефинансиране на банките с дългосрочни заеми. Парични стратези коментираха през седмицата, че институцията ще предприеме подобен подход единствено ако се убеди, че банките ще използват заемните средства, за да стимулират кредитирането и че няма да купуват с тях правителствени облигации.
Безработицата в Гърция
се задържа упорито висока и през септември – 27.4% срещу 27.3% през предишните два месеца. Без работа в южната ни съседка са 1.37 млн. души.
Гръцката безработица надвишава повече от два пъти средните за еврозоната 11.6% и е на косъм от майския рекорд за страната от 27.5 процента. Очевидно коригирането на гръцките дисбаланси се постига на доста висока цена. Най-тежко е засегната групата на младежите между 15- и 24-годишна възраст (без студентите и отбиващите редовна военна служба), в която безработицата е цели 51.9 процента.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2192 млн. евро (4287 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.22% дял от купената и продадена валута.
