Политическата криза в последната година е в резултат на нежеланието на партиите, които не влязоха в управлението, да поемат ролята си на опозиция. Тези критики отправи премиерът Пламен Орешарски на среща с посланиците у нас на страните-членки на Европейския съюз и НАТО. Тя беше инициирана от него по повод първите шест месеца от мандата на правителството, а в разговора, продължил близо два часа, участваха вицепремиерите Зинаида Златанова, Даниела Бобева и Цветлин Йовчев, както и заместник-министърът на външните работи Тодор Чуров.
Орешарски обясни, че страната ни е преживявала трудни моменти през последните 24 години – спиране на плащания по външния дълг, хиперинфлация, общонационални усилия за стабилизиране на икономическата и обществена структура, но те винаги са били свързани с обективни предпоставки. По думите му историята ни учи, че такава съпротива оказват само режими от диктаторски тип, което е още едно индиректно свидетелство за характера на управлението в предходните четири години, визирайки управлението на ГЕРБ.
Премиерът припомни прогнозата си преди изборите, че предстои много трудна задача за нормализиране на демократичните принципи в България и посочи, че тя се е оказала по-трудна от предварителните очаквания. Той призна, че процесът е бил съпътстван и от грешки от страна на управляващите, но оцени като успех запазването на толерантно отношение в обществото. Ще продължим да бъдем толерантни към всички граждани, които не ни подкрепят, считаме го за нормално. Ще продължим да търсим диалог с тях, както го правихме и досега, макар и без особен успех, защото задкулисните организатори възпрепятстваха по всякакъв начин установяването на диалог между кабинета и различни групи протестиращи граждани, в т. ч. ще полагаме усилия за изграждане на разрушената в последните четири години институционална култура в обществото, каза Орешарски. Той изтъкна, че обществено-политическата ситуация остава напрегната, а притеснение буди нарастващото влияние на изповядващи евроскептицизъм партии. Според него това е резултат от водената целенасочена кампания срещу традиционните политически партии и политическата система. Нашият отговор на тези тенденции е отговорно управление, което носи добри резултати за своите граждани. Това е отговорът ни и на стимулираните шествия по софийските улици, каза премиерът.
Акцент в работата на правителството през следващата година е реформирането на ключови публични сектори като здравеопазване, образование и администрация, изтъкна още той. Крайната ни цел е да насърчим икономическото възстановяване и излизане от петгодишния цикъл на рецесия. Окуражени сме от първите сигнали. Надяваме се, че мерките, които предприемаме, ще продължат да дават резултати и ще реализираме през следващата година дори по-висок икономически растеж от прогнозирания, посочи Орешарски.
Премиерът се спря и на предизвикателствата пред страната ни в резултат на бежанската вълна. Той посочи, че след първоначалните колебания в реакциите ситуацията е овладяна и предприетите мерки са довели до по-строг контрол върху границата и върху нелегалната миграция. Това ще бъде наша ключова задача и през следващата година, защото считаме, че е въпрос на национална сигурност. Даваме си сметка, че това е важен въпрос и за европейските ни партньори, тъй като една от нашите граници е външна за ЕС, заяви Пламен Орешарски. Той не пропусна и напъните на страната ни да се присъедини към Шенгенското пространство. Членството ни остава цел и ще продължим да работим за доверието на европейските ни партньори, които все още имат съмнения по отношение на България, посочи още премиерът.
Вицепремиерът Зинаида Златанова представи напредъка в областта на правосъдието през последните шест месеца като посочи, че най-важната задача е била нормализиране на отношенията между изпълнителната и съдебната власти. Тя посочи, че е приключил анализът на досегашната реформа в съдебната система, направен от неправителствени организации, и на негова основа ще се предложат нови стъпки за продължаването й. Основните принципи, от които ще се водим в този процес, са отчетност и независимост на магистратите и качество и достъпност на системата, подчерта Златанова. Тя информира дипломатите, че за краткия период от началото на мандата са финализирани няколко тежки законопроекта – на нов Наказателен кодекс и за промени в Закона за съдебната власт и за конфликт на интереси, и съвместно с ВСС е започнало съставянето на съдебна карта в страната, която ще позволи равномерно и справедливо разпределение на натовареността на магистратите. Дадено е началото и на първите проекти за електронно правосъдие, което е важна стъпка за повече прозрачност в системата, съобщи вицепремиерът.
По отношение управлението на средствата от ЕС тя определи периода като труден заради необходимостта да се приключи сегашният програмен период с минимална загуба на средства и да се подготви максимално добре следващият. Като пример за промяната в стила на работа Зинаида Златанова посочи, че през февруари т. г. сертифицираните разходи по оперативните програми са били 27%, докато в момента има 45% изпълнение. Тя изтъкна, че проблемите преди месец юни са и в качествено отношение, което ясно личи от пристигащите европейски одитни доклади. Констатирани са редица грешки и пропуски, особено в областта на обществените поръчки, които ще наложат финансови корекции. Надявам се да не се стига до спиране на плащания, каза Златанова.
Вицепремиерът Цветлин Йовчев запозна дипломатите с реформата в сектора сигурност като посочи, че основната й цел е била да се премахне действащия досега модел на прекомерна концентрация на власт в министъра на вътрешните работи и да се наложи подход, при който министърът ще се грижи за създаването на политики и контрола върху изпълнението им. Той даде конкретни примери с мерките срещу незаконно използване на СРС, прекратяването на практиките на дарения и търговска дейност, изградените системи за планиране и за отчетност на резултатите, промените по отношение на патрулно-постовата и издирвателната дейност. Министърът на вътрешните работи представи и данни за резултатите от осъществените национални полицейски операции като посочи, че иззетите цигари, алкохол, наркотици и синтетична дрога надвишават миналогодишните количества.
Вицепремиерът Даниела Бобева направи анализ на икономическото състояние на страната и изтъкна като успех опазването на финансовата и икономическа стабилност и стопирането на стремглавото падане на икономиката, започнало в началото на годината. Като стимули за по-бързия растеж, по отношение на които ще се съсредоточи работата на правителството, тя посочи намаляването на административна тежест, финансирането на растежа, привличането на инвестиции, административната реформа, въвеждането на електронното правителство. Преди всичко българската икономика има нужда от спокойствие и консенсусна вътрешна политика, подчерта вицепремиерът.
Дипломатите оцениха високо открития диалог с правителството. Те приветстваха регулярните срещи с премиера и изразиха готовността си разговорите да продължат. Въпросите, по които се проведе допълнителна дискусия, бяха свързани с управлението на еврофондовете, реформирането на публичния сектор, промените в законите за обществените поръчки и конфискацията на незаконно придобито имущество, решението на Народното събрание за налагане на мораториум върху продажбата на земя на чужденци.
