Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. През 1978 г. завършва Държавната художествена академия в София – специалност скулптура. Има редица международни изложби. Бил е член на обществения съвет по култура при президента Петър Стоянов, общински съветник в Столичния общински съвет от гражданско движение Св. Георги Софийски, член на Съвета по духовно развитие към президента Георги Първанов. За 50-ата му годишнина Рашидов е награден с орден Стара планина. На изборите за 41-во Народно събрание на 5 юли 2009 г. е избран за депутат от партия ГЕРБ в Кърджали. По-късно става министър на културата в правителството на Бойко Борисов. В 42-я парламент е народен представител от гражданската квота на ГЕРБ.
Г-н Рашидов, ГЕРБ удържа на думата си и депутатите бяхте в зала при гласуването на бюджета за догодина. А сега накъде?
– Оттук нататък ще се види в каква степен ведомствата могат да бъдат щастливи с тези средства, които им се гласуваха. Когато аз бях министър, управлявах с най-ниския бюджет – 86 млн. лева. Само ще напомня, че при предшественика ми Стефан Данаилов бюджетът беше 140 милиона. Наследих и 6 млн. дефицит. И вие помните, че кинаджиите ми искаха оставката. Въпреки всичко, когато си тръгнах, аз оставих 123 млн. лева. Сега парите за култура са с 3 млн. по-малко от това, което аз съм управлявал. Тук е редно да се каже, че бюджетът на Министерството на културата никога не е бил реален. Защото никой не си дава сметка, че културата е още по-важна от образованието. По една проста причина. Ако не се създават таланти, каква христоматия ще държим в ръцете си? Ако не се раждат и отглеждат Йовков, Радой Ралин, Радичков, Валери Петров, Майстора или когото и да вземем от големите творци, кои са жалоните? И друго: културата не е само забавление. Тя винаги е била онова, което създава идентичността на една нация.
Въпросът ми беше ще влизате ли в пленарна зала от януари догодина, или и вие като колегата ви Красимир Велчев смятате, че е безсмислено да стоите в парламента?
– Първо, целият парламент е изчерпан. И второ, когато е осигурено едно позорно мнозинство, напълно се обезсмисля присъствието на опозицията. Защото каквото и да говорим в пленарната зала, мнозинството си приема друго. Няма такава конфигурация в световната история – две националистически партии да са в прегръдка. Защото те една друга се хранят.
Има ли решение парламентарната група на ГЕРБ да не идва на работа от догодина, да не осигурявате комфорт на мнозинството?
– На този етап няма такова решение. Но лично аз смятам, че вече е време ГЕРБ, която е в опозиция и иска оставката на това правителство, да отиде при хората, които настояват за същото. Сега, ако сме в парламента, утре да бъдем срещу него.
На жълтите павета?
– Това би било по-достойното и по-честното. Щом целта е обща, значи трябва да излезем на улицата.
Тези дни обаче Бойко Борисов заяви от Израел, че това правителство ще има главоболия през 2015 година. Значи, дава му по-дълъг живот?
– Щом лидерът го казва, значи други неща му се въртят в акъла. Не знам защо го казва така.Трябва него да питате. Иначе казах: искането за оставка е политическо и мястото ни е при протестиращите.
Но протести към днешна дата няма.
– Да не забравяме, че българинът не е от тези, които току така влагат повече емоции, отколкото трябва в протестирането. Има повече имитация. Надяваме се, че на евроизборите през май месец ще се случи друго. Защото зимата ще се отрази върху джоба на хората, а те искат пари, за да живеят. Ще видим наистина дали се желае промяна? По-интересно обаче е настояването на студентите за нов морал. Какво значи това? На тази тема се издрънкаха една камара глупости. Изобщо, България си е хубава говорилня. Куцо и сакато излиза по телевизии и всеки нещо разказва. А новият морал означава стереотипът, по който 25 години живеем, да се промени. Никой не си дава сметка, че България може да изчезне заради амортизиране на политическата класа. Така са загинали Рим, Египет, дори Османската империя. Не е добре, че младите заминават, те трябва да са тук.
Със стартова заплата от 350 до 500 лв. за висшист?
– Вижте, държавата трябва да произвежда. Защото бюджетът е това, което си сложил ти в него. Смея да кажа, че българинът не слага много пари в тази кофичка. Само един пример: едва 30% от хората си плащат здравните вноски. Един милион работещи хранят два милиона пенсионери от шестмилионна България. Какво правим? Не съсипа ли точно тази политическа класа всякакъв тип бизнес? Защото, когато приватизираха наследството на Тодор Живков, някои хора накупиха предприятия за по 100 000 лв., направиха ги на скрап и спечелиха по милиони. Това е схемата на забогатяването. Така се унищожи икономиката на България. Няма какво да се лъжем.
Но нали на управляващите им трябва глътка въздух, за да завъртят поне колелото на икономиката?
– Седем месеца въздух… Кислородна маска да им дадеш, те не могат да дишат вече. В криза има правилни стратегии и подход на управление.Трябва просто мотивиране и много сериозна организация. През първите 100 дни на нашето управление аз прокарах през Министерския съвет решението за Българския Лувър. Две години работих по проекти, 27 млн. лв. съм оставил на новия министър, защото европейски пари се плащат след издаването на акт 16. Музеят е готов и държавата единствено трябва да вкара в сградата ток, вода и парно. Тъй като комуникациите са нейно задължение. А в момента строителят не може да си получи парите, тъй като обектът не е завършен. Проблемът е, че министърът не може да намери едни допълнителни 10 млн. лева. Ами, има си финансови инструменти. Аз как ги осигурявах от Симеон Дянков? Ходих, тропах по масата, карах се, прегръщах го, археолог го направих. Нали? Забавлявах се с доста несвойствени пируети, но се грижех за министерството. В най-тежката криза. Осигурих на българските артисти най-накрая пазарни условия. Днес театрите са пълни. Държавата дава субсидии върху брой зрители. А преди какво беше? Играе, не играе, актьорът получаваше 700 лв. заплата. Какъв му беше интересът, освен да прави на месец по три представления. Сега правят по 30. Раздават си ДМС-та (б. авт.допълнително материално стимулиране), но работят, печелят своите си пари. Борят се за всеки зрител, защото сега е най-честното заплащане.
Нека Ви върна към политическия театър. Какво се случва с ПГ на ГЕРБ? Само за седмица двама от вашите депутати ви напуснаха и станаха независими.
– Винаги е било така с опозиционните партии. Там, където не стигат гласове, започва търговия на хора. Това е политически бизнес.
А имате ли доказателства?
– Не е ли публична тайна, че се търгуват политици? То и ГЕРБ го е правила сигурно преди това, но така се набавят необходимите гласове.
И ГЕРБ?
– Така се говори.
Слушам Ви и се чудя какво правите сред тези хора в парламента.
– Аз съм човек, който никога не се е отричал от приятелствата си, от подадената ръка. Не съм научен да предавам в труден момент хората. На Бойко Борисов съм дал дума, работили сме прекрасно с него, винаги ми е помагал, дори и да не е разбирал. То за това си има ресорни министри. Това е единственото, което ме задържа. И никой да не се изненадва, казвал към го хиляди пъти. Нито ми е свойствено, нито смятам, че мястото ми е в парламента. Но моята хигиена и морал не ми позволяват друго. Ако някой ден се наложи, ще напусна парламента, за да дойде друг човек, който лоялно да заеме мястото ми.
Тоест, вашето мъжко рамо ще е до това на Борисов до евроизборите?
– Много хора навремето се опитаха да ме уязвят и с Илия Павлов. Друг е въпросът, че бях само един обикновен негов приятел. Но знам кои минаха през софрата му, облизвайки чинии и тия хора станаха милионери. Те го отрекоха, все е едно, че го е нямало. Но те днес управляват държавата и са доста са богати.
Кои са тези хора?
– Половината от днешните депутати тогава се въртяха около него. Както и да е… Ако падне правителството до май, предпочитам да се оттегля, без да вредя на човека, който е имал достойнството да ме покани и аз съм приел. Нали не е честно да ви поканя, да ви нагостя и накрая да ви напсувам на майка. Не бих го направил никога спрямо Бойко. Всички в групата на ГЕРБ в парламента са по негова покана. Когато един човек те е турил на прожектора, адски е недостойно да го предадеш. Предателите са за еднократна консумация. Ще си носят отговорността.
Какво пречи на лидерите на двете най-големи партии Бойко Борисов и Сергей Станишев да седнат и да се разберат? Откъде дойде тази дълбока непоносимост?
– Социалистите трудно преживяха това, че бяха изкарани от Бойко за един мандат от властта. На тази база се изостриха отношенията. Не бих искал да обсъждам, но ако питате мен, предпочитам да пия кафе с Георги Първанов, отколкото със Станишев. Не понасам слабохарактерни хора. България се управлява обидно смешно.
Сам казвате, че тази война в политиката доникъде няма да доведе.
– Разбира се. Падението не носи нищо добро нито за едните, нито за другите. Този грозен, лош, пошъл и злобен театър вреди на целия български народ. Държавата не е ли по-важна от всички ни?
Но евентуални предсрочни парламентарни избори какво ще решат? Отново ще се губят месеци в съставяне на кабинет…
– Как така? Право на хората е да гласуват. Дай за това, че е непоносимо в дадена къща, зорлем да живееш с една жена. Освобождавате се един от друг, излизате на пазара и той ще определи какво ти предлага. Ще излязат отново на пазара на политиката партиите, отново ще са сред народа. Гласоподавателят е този, който определя. Нека се даде пореден шанс. Може в парламента да влязат и други партии, да има интересни конфигурации надолу… В крайна сметка години наред България се управлява от балансьори, а не от водещи партии. Единствено Бойко управляваше самостоятелно.
Но хората гласуваха тази година.
– Хубаво де. Пак ще гласуват. Защо трябва да отменяте демокрацията на хората? Защо предопределяме съдбата? Защо парламентът може да прегласува свои решения, а народът да не може? Ако един мандат не носи дивиденти, избори може да има и всеки месец.
Какъв съвет ще дадете на политиците?
– На идиот съвет не мога да дам. Ненавиждам и себе си покрай тях.
