Исканията на протестиращите украинци минаха в плоскостта на имагинерното. Темата Украйна в Европейския съюз като че ли отстъпи на заден план, но за сметка на това извън настояванията за оставки и предсрочни избори се появиха претенции за участие на гражданите в управлението на страната (каквото и да означава това), морал в политиката и други подобни ценности. Лидерът на опозиционната партия УДАР (Украински демократичен алианс за реформи) – Виталий Кличко, пък обяви, че ще се кандидатира за президент на следващите избори (редовните са през 2015-а).
Политически наблюдатели отбелязват, че ако не е била силовата намеса на специалните части срещу демонстрантите и пролятата кръв, протестите щели да затихнат от само себе си. Мнозина протестиращи признават, че в краткосрочен план няма гаранции, че техният бунт ще помогне за оздравяване на линеещото украинско стопанство, понесло сериозни щети от падащите цени на стоманата – ключово експортно перо.
Междувременно руски агенции съобщиха, позовавайки се на информация на пресслужбата на украинския президент Виктор Янукович, че той ще вземе участие в заседание на общонационалната кръгла маса Обединена Украйна. Решението за провеждането й с представители на властта и на опозицията бе взето по-рано, за да се потърси изход от политическата криза. Първото заседание се състоя на 10 декември, но опозицията се оплака, че не е получила покана за участие. На срещата пристигнаха двама бивши президенти на Украйна – Леонид Кучма и Леонид Кравчук, както и председателят на парламента Владимир Рибак, киевският градоначалник Александър Попов, редица министри, представители на духовенството и обществеността.
Първият вицепремиер Сергей Арбузов пък отлетя за Брюксел начело на правителствена делегация, за да се включи в подготовката на пътна карта, по която ще влезе в сила споразумението за асоцииране на страната към Европейския съюз. Лидерите от общността изразиха надежда, че договорът ще бъде подписан на двустранната среща, която вероятно ще се състои през пролетта на 2014-а. Еврокомисарят по разширяването на ЕС Щефан Фюле обеща по-голяма подкрепа за Киев (без да дава конкретни числа), ако правителството поеме ясен ангажимент да подпише споразумението за асоцииране. Тя щяла да бъде под формата на допълване на размера на заемите от МВФ и на ускоряване на европейската финансова помощ. Досега Брюксел е предложил само 610 млн. евро за макроикономическа подкрепа.
Руският президент Владимир Путин, който се опасява, че протестите могат да притиснат украинския му колега Виктор Янукович да подпише търговското споразумение с ЕС, също побърза да очертае розово бъдеще за Украйна в ръководения от Русия алианс (бел. ред. – митническия съюз). В обръщение към нацията той подчерта, че този процес на интеграция се основава на равни права и на реални икономически интереси. И изрази надежда, че всички политически страни в Евразийския съюз ще могат успешно да постигнат споразумение в интерес на украинския народ. Някои политически наблюдатели са убедени, че на 17 декември в Москва Янукович ще подпише серия от договорености, включително и за по-евтин газ и евентуално за заеми.
При всички положения ситуацията в Украйна остава все така сложна и напълно непредвидима. Протестиращите строят нови барикади и отново разширяват разрушения палатков лагер. А управляващите свикват грандиозен митинг в своя подкрепа на 15 декември, на който се очаква от провинцията да пристигнат над 100 хил. души.
Събитията предизвикаха сериозна дипломатическа инвазия в Киев. След операцията на специалните части първа пристигна помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд. Тя, заедно с посланика на Вашингтон в Киев Джефри Пайат, символично подкрепиха митинга с раздаване на хляб и бисквити. Решителните действия на украинските власти бяха разкритикувани и от европейски политици, включително и от първия дипломат на Брюксел Катрин Аштън. При посещението й в Киев Аштън призова украинския президент да подпише в най-кратки срокове споразумението за асоцииране на бившата съветска република с Европейския съюз.
Според източници от украйнската столица Янукович е одобрил план за подписване на споразумението през март. Украинският президент определи и цената. По думите му в момента стойността на руския газ за Украйна превишава средноевропейската с над 200 долара и поради тази причина за последните три и половина години страната е понесла загуби за повече от 20 млрд. долара. Точно толкова европейска помощ поиска премиерът Микола Азаров, за да подпише споразумението. Тези мераци обаче бързо бяха охладени от Брюксел. Европейската комисия изключи възможността за смекчаване на условията за украинците или предоставяне на финансови компенсации, защото общността не е банкомат.
