413.77 млн. евро е загубата на БНБ за първото полугодие на 2013-а. Това число се набива на очи в отчета на Централната банка за периода от началото на януари до края на юни, който бе внесен в Народното събрание във вторник. Причината за негативния резултат е обезценката на златния резерв на БНБ, който заради срива на борсовите цени на благородния метал през второто тримесечие на годината се е обезценил с 391.5 млн. евро. В този период международните цени на благородния метал паднаха от 1200 евро за една тройунция до 948.3 евро за една тройунция. И тъй като политиката на БНБ от близо две десетилетия е да не търгува активно със злато, а да го държи като стратегически резерв – обезценката му се е отразила крайно негативно на финансовия й отчет.
След тази покъртителна по своя характер новина едва ли някой ще обърне внимание на факта, че това не е реална, а счетоводна загуба, която дори не се отразява във финансовия резултат на Централната банка. Неслучайно в един друг неин документ, който се нарича Бюджет за 2014-а на БНБ, има следната информация: Предварително заложеният за 2013-а положителен финансов резултат на БНБ (той се нарича превишение на приходите над разходите) e 82.79 млн. лв., а прогнозата е, че в края на годината той ще е 72.1 млн. лева. Е как при загуба от обезценка на златния резерв в размер на 413.77 млн. евро, или близо 830 млн. лв., и то само за първото полугодие на 2013-а, ревизията на очакваното превишение на приходите над разходите, които БНБ ще отчете за цялата година, е само 10 млн. лева? Очакваме бурен политически дебат по тази тема, където по отношение на Централната банка отново да бъдат пуснати в употреба квалификации като грабеж, заплаха за националната сигурност и разни други такива, които ги слушахме през лятото по отношение на сделката с печатницата на БНБ.
Истината е, че както поскъпването, така и обезценката на златото не влияе върху финансовите резултати на Централната банка. И това не е някаква приумица на нейните шефове. Това е правило по стандартите, по които се одитират финансовите отчети на емисионни институции. В него има желязна логика, според която, когато няма покупко-продажба на един актив – в случая злато, от намаляването или увеличаването на борсовата му стойност не се инкасират разходи или приходи. Ако това правило не се спазваше в периоди на рязкото поскъпване на златото – например между края на януари и средата на септември 2011-а, когато една тройунция поскъпна от 990 евро до 1480 евро, БНБ трябваше да отчита печалби от стотици милиони евро. Само че такова нещо не се случи.
Къде обаче се отчита поскъпването или обезценката на златния резерв, след като това не става в отчета за приходите и разходите на БНБ? Отговорът на този въпрос е елементарен и кратък – в собствения капитал на Централната банка. А колко е той? Ето на това питане човек трудно може да намери отговор, ако не познава отчетността на БНБ.
Всъщност Централната банка има два баланса – забележете, говорим за баланси, а не за отчети за приходите и разходите. Единият е балансът на управление Емисионно, а другият е на управление Банково. Те са взаимносвързани, защото управление Банково държи депозит в управление Емисионно. Точно този депозит е собственият капитал на БНБ, който включва уставния капитал – 20 млн. лв., всички резерви, които банката трупа за сметка на годишните превишения на приходите над разходите си плюс резултата от преоценката на валутните й активи – най-вече на златния резерв. В периода, когато борсовата цена на златото излетя във висините – септември 2011-а, този депозит на управление Банково бе 5.7 млрд. лева. Към днешна дата, най-вече заради обезценката на ценния метал, размерът на този депозит е 5.02 млрд. лева. Така че спадът или покачването на цената на златото не води до реални, а само до виртуални печалби или загуби за БНБ поради факта, че сделки за покупко-продажба с резерва от ценни метали на Централната ни банка не се извършват.
