След колосалните суми, похарчени за проекта АЕЦ Белене през последните осем години, сегашната власт се впуска в нова ядрена сделка за милиарди левове, в която обаче има твърде много неизвестни. В сряда (11 декември) Министерският съвет взе решение, което предвижда Българският енергиен холдинг да започне преговори с Тошиба Корпорейшън за реализиране на проект за изграждане на нова ядрена мощност в съществуващата българска АЕЦ с технология реактор с вода под налягане АР 1000 III+ на Уестингхаус Електрик Къмпани. Съответно министърът на енергетиката Драгомир Стойнев ще трябва да организира, координира и контролира провеждането на преговорите за структуриране и финансиране на начинанието.
Само ден по-късно представители на енергийния холдинг и Уестингхауссключиха споразумение за съгласуване на параметрите по VII блок на централата в Козлодуй, като работата ще продължи девет месеца. А министър-председателят Пламен Орешарски се срещнa с президента и главен изпълнителен директор на УестингхаусДани Родерик. Ще направим всичко възможно – заяви след срещата премиерът – така че да можем при спазване на всички етапи от 2016-а да започнем фактическото изграждане. Важно е как ще структурираме и договорим финансово-икономическите параметри в следващите месеци.
Управляващите обаче така и не се вслушаха в гласа на разума и не обявиха конкурс за избор на технологията, по която ще бъде строен новият блок. Както направиха например Чехия и Турция при изграждането на техните атомни мощности и каквато е нормалната практика в цивилизования свят.
Технологията не е избрана с конкурс, защото ако имаше такъв, това означава, че държавата трябва изцяло да изкупува произведената енергия. Новият реактор ще работи на пазарен принцип. Токът ще се продава на свободния пазар. НЕК няма да има задължение да го купува. Нагледахме се на дългосрочни договори. Не искам бъдещето поколение да го обвързвам с дългосрочни договори, мотивира Стойнев решението за избор на реактора АР-1000.
На везната е натежала и препоръката, направена в доклад на изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй, че е необходимо новите мощности да бъдат изградени с технологията на Уестингхаус заради нейната изключителна надеждност. В правителственото съобщение се акцентира че АР-1000 е първият проект, в който системите за безопасност са изцяло пасивни и не разчитат на външно електрозахранване в случай на авария. Активната зона може да се охлажда нормално за по-продължителен период от време благодарение на използването на тези пасивни системи. Те действат по силата на природните закони и не се налага намеса на персонала, като се свежда до минимум рискът от човешка грешка. АР-1000 е напълно лицензиран в страната производител. Мощността му – между 1000 и 1200 мегавата, отговаря на възможностите на националната електропреносна мрежа, обясняват от Министерския съвет.
На думи нещата действително звучат добре, но реалностите са малко по-различни. Първо, изказването на Стойнев, че ако има конкурс, държавата задължително трябва да изкупува произведения от реактора ток, не отговаря на истината. Дългосрочните договори са напълно несъвместими с европейското законодателство, което от години прави всичко възможно да насърчи либерализацията на електроенергийните и газовите пазари. Дори в изключително опорочения търг за избор на технология и изпълнител на строежа на АЕЦ Белене проведен през 2006-а, изобщо не се разглеждаше възможността за дългосрочно изкупуване на електроенергията.
Необявяването на конкурс пък противоречи на българското законодателство. В действащата в момента енергийна стратегия на България до 2020 г. черно на бяло е записано, че държавите членки на ЕС са длъжни да гарантират сигурността на доставките чрез въвеждане и организиране на търгове за изграждане на нови мощности. Според нашите нормативи тръжната процедура се инициира от електроенергийния системен оператор, одобрява се от Министерския съвет и се провежда от ДКЕВР. Има, разбира се, и друга възможност – т.нар. разрешителна процедура. При нея всеки инвеститор има правото на свободно решение за влагане на средства в нова мощност, но поема както рисковете, така и печалбите от инициативата си.
В случая със седми блок на Козлодуй картинката с инвеститора изобщо не е ясна. По думите на Стойнев намеренията на кабинета са новата ядрена мощност да е изцяло собственост на БЕХ. В същото време до 30% от средствата по проекта ще трябва да се осигурят от стратегическия инвеститор Тошиба, а за станалите 70% ще се търсят заеми от американската Експорт Импорт Банк и Японската банка за икономическо развитие и възстановяване. Дали обаче собственикът на Уестингхаус, а и двете финансово-кредитни институции ще се впуснат в сделката без ясна гаранция за инвестициите си? Ситуацията хич не е розова, особено при показателите на държаните енергийни дружества напоследък. А седми блок на АЕЦ Козлодуй няма да е евтин. Засега никой от правителството не казва каква точно ще е неговата цена, но според енергийния експерт Йордан Йорданов става въпрос за около 7 млрд. щатски долара за един реактор АР-1000 от трето поколение – с уговорката, че може да има известно поевтиняване заради по-ниската цена на строителството у нас.
Сред другите въпроси, за които тепърва ще се търси отговор, е какво ще правим с отработилото ядрено гориво от бъдещия реактор? За всичко това, изглежда, отново ще се мисли в движение.
