България ще обръща по-голямо внимание на развитието на религиозния туризъм обяви наскоро заместник-министърът с ресор Туризъм Бранимир Ботев. В тази връзка се предвижда развитието на програмата По пътя на православието в България, която е насочена към руския пазар. Тя предвижда организирането на групи поклонници за посещения на български църкви, манастири и свети места. За руските туристи особено голям интерес предизвикват Рилският манастир, Бачковският, Дряновският, Троянският и Аладжа манастир край Варна. Заместник-министърът е предложил в програмата да бъде включен и пръстенът от над 40 църкви и манастири край столицата, по-известен като софийската Света гора.
Аладжа манастир е български средновековен скален манастир. Намира се на около 17 км северно от Варна и на 3 км от морския курорт Златни пясъци. На турски аладжа означава шарен, пъстър.
Манастирът е създаден около 12-13 век, когато там започва заселването на аскетите-монаси. Пещерите му обаче са обитавани още през ранно византийската епоха и оттогава датират първите археологически материали намерени там – монети и няколко керамични парчета. През годините на Втората българска държава под влияние на исихасткото движение скалната обител достигнала своя най-голям разцвет. Животът в манастира заглъхва в началото или в средата на османското владичество и е изоставен в началото на 18 век.
За пръв път името на Аладжа манастир е споменато в книгата на руския писател и археолог Виктор Тепляков Писма от България (1832 г.), който по това време прави разкопки в Северна България. Първото цялостно проучване на манастира е дело на Карел Шкорпил, който през 1889 г. изследвал пещерите и им направил конструктивен план. Създаденото от него и брат му Херман – Варненско археологическо дружество и музей, поемат стопанисването на манастира. Двамата чехи са създатели (заедно с брат си Владимир) на българската археологическа наука и музейно дело. През 1912 г. манастирът е обявен за народна старина, а от 1957-а – е паметник на културата от национално значение.
Аладжа манастир не е действащ, в него няма монаси и е превърнат в музей.
Заради срутвания и слагания сегашния вид на манастира е по-различен от първоначалния. Днес могат да се различат останките на 20-на помещения и три църкви, разположени на две нива, свързани помежду си със стълбища изсечени в скалите. Най-обширното църковно помещение (манастирската църква) се намира на вторият етаж и е почти изцяло изсечено в скалата.
Очаква се това свято място да привлече посетители по програмата По пътя на православието в България. Руснаците са туристите, които най-често посещават обекта. Бедата е, че развиваме само ваканционен туризъм, а България има дадености да развива икономката си с културен туризъм. Туризмът е преди всичко обмен на култура, казва Валери Кинов, уредник на манастира.
Отбивката за Аладжа манастир е малко преди Златни пясъци и се стига лесно с кола или с автобус. В манастира няма възможност да се пренощува, но в близките курорти Св. св. Константин и Елена и Златни пясъци има достатъчно голям избор.
