Клиниката по урология в „Пирогов“ е малка болница в болницата, която осигурява средно на месец по 430 хил. лева. Оттам денонощно минават стотици пациенти, извършват се тежки и сложни операции. Но вместо да предизвика общественото внимание с професионалните си успехи, специализираният урологичен комплекс влезе в медийното полезрение заради острия конфликт между анестезиолога д-р Цветан Борисов и уролозите, довел до колективната оставка на 14 лекари. По случая бяха тиражирани различни хипотези, а проверка от Министерството на здравеопазването на последна инстанция трябва да установи кой е крив и кой е прав. Междувременно се заговори, че „бунтът“ едва ли не цели да свали управителя на „Пирогов“ доц. Стоян Миланов от директорския стол. Замесеният доктор Борисов пък каза, че уролозите работели като в частно заведение и взимали пари на ръка от пациентите. Напускащите бяха изкарани по-черни от дявола и почти никой не им даде думата да изложат позицията си. Предлагаме ви мнението на ръководителя на клиниката проф. Славчо Кънчев и двама от засегнатите му колеги:
Проф. Славчо Кънчев
Конфликтът между уролозите и д-р Цветан Борисов съществува от поне 3-4 години. Многократно сме информирали и предишното, и сегашното ръководство на „Пирогов“. Съжалявам, че тези срещи не бяха оформени юридически в протоколи, защото не предполагах, че ще се стигне дотук. Сред поредния сблъсък между д-р Борисов и един от уролозите вулканът изригна. Причината бе отношението на д-р Борисов към колегите му – необуздана грубост, дърпане, блъскане. Балансирахме до един момент, но нещата станаха необратими. Борисов бе отстранен от Медицинския съвет, но това е съвещателен орган, който само предлага санкция. Крайното решение е на изпълнителния директор на болницата доц. Стоян Миланов.
Борисов е човек, който парадираше с близостта си с ръководството, а това дразни колегите. Непрекъснатото напрежение, което той всяваше, се отразяваше на работата на клиниката. Смятам, че е недостойно от негова страна да оплюва колегите си, особено след грубия начин, по който се държи с тях. Доколкото началниците на отделения знаем, директорът доц. Миланов многократно е привиквал д-р Борисов с молба да спре с тези изяви. Но явно и това не му въздейства. Бяхме достатъчно толерантни. Нека всеки се замисли защо 14 уролози вкупом поискаха да напуснат. Дори младите колеги щяха да се присъединят към нас, но не искахме да ги намесваме и ги спряхме.
Д-р Габриела Минова
Написах рапорт до Етичната комисия, тъй като не мога да допусна години наред един човек да злоупотребява с мълчанието ни. В България рапортът се смята едва ли не за клевета, а в останалия свят това е нормален начин за разрешаване на проблеми. На 7 ноември, когато ескалира конфликтът, в 14 ч. следобед буквално бях издърпана и изхвърлена от д-р Борисов от операционната… Докато говорехме с началника и обсъждахме оперативната програма за следващия ден, той влетя и се разкрещя. Попитах го дали е нужно всеки път да вика, а той отвори изхода за пациенти и буквално ме изхвърли под претекст, че съм с цивилно облекло. Не бях цивилна, носех бяла престилка и черен работен панталон… Не съм „чучело“, нито пък „смешник“ и всички други епитети, които чух по мой адрес. Доктор Борисов ни нарича „скапаняци“, „глупаци“ и каквото му хрумне. Началникът на урологията проф. Кънчев нееднократно ни е помирявал. Два месеца по-рано д-р Борисов бе ругал и хвърлял парцал върху анестезиолога д-р Томов само защото бях казала, че той е „добро момче“. Заплаши ме, че ще ми откъсне главата, ако вляза в лекарския кабинет на петия етаж. Професор Кънчев го извика и д-р Борисов каза, че „няма проблеми“. Твърдял е, че сме взимали пари от избор на екип и имаше възможност да докаже това, но, естествено, не успя. Колегата ни доктор Чаначев бе обвинен от Борисов, че е прибирал пари за едни много тежки операции на деца с вродена инвалидност, и потърси правата си в съда. Този човек прекрачи всички граници… Ситуацията не е междуличностна, имаме колега, който дори е свалян на операционната маса. Той беше информирал прокуратурата, оттам го насочиха към Районния съд. Доктор Момчилов пък бе душен. Някои лекари са напускали заради д-р Борисов и са посочвали това като мотив в молбите си. Щяхме колективно да си тръгнем, но друга детска урология в България няма. Аз ще си потърся правата извън болницата, ако мерките срещу д-р Борисов не ме удовлетворяват.
Д-р Димитър Момчилов:
Не е нормално всяка сутрин да ти подмятат, че си некадърен, корумпиран и да те заплашват, че ще те подслушват със СРС-та. Да ни нападат и душат. Ако има затишие от четири дни, на петия задължително д-р Борисов крещи. Това е лудост, затова не искаме този човек да работи при нас. Такова е отношението му към лекарите, да не говорим какво бе към подчинените му сестри. Ежедневно те влизаха разтреперени в операционните зали. В пресата нещата се префасонираха. Накрая едва ли не излязохме виновни, че сме се оплакали, след като години наред търпяхме. Колегите от пловдивската болница, където ни искаха на работа, изпратиха декларация в наша защита до медиите. Тя обаче не бе публикувана никъде. Нито сме искали да гоним директора доц. Миланов, нито да уронваме престижа на болницата. Просто не желаем повече да работим с д-р Борисов. Даже не коментираме неговите професионални качества, да го преназначат и преместят в друго отделение. Но проблемът е, че никоя клиника не го иска, тъй като го познават. Четиринадесет души едновременно подадохме молби за напускане, това малко ли е?! А ако бяхме направили фатална медицинска грешка, докато бяхме тероризирани, тогава какво? Всички щяха да скочат срещу нас, тъй като срещу лекарите се води целенасочена кампания вече 24 години!
