ФилизХюсменова е родена в Силистра. Завършва френска и руска филология във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Министър без портфейл е в кабинета на Симеон Сакскобургготски. От 2006 г. член на Централното оперативно бюро на Движението за права и свободи. Избрана е за депутат в 40-ото Народно събрание, а по-късно е определена за наблюдател в Европейския парламент (ЕП). От 2007 г. е евродепутат от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ). През 2009 година е преизбрана в ЕП. Владее френски, руски и турски език.
Хюсменова е семейна, има едно дете.
Г-жо Хюсменова, излезе информация, според която Еврокомисията финализира изключително критичен доклад за България. Причината – нито една от препоръките на Брюксел за България не била изпълнена. Като евродепутат бихте ли внесли по-голяма яснота?
– В европейските институции, а и според добрата политическа практика, е неприемливо да се коментира документ, който официално не е излязъл или представен. Докладът за България се изготвя от Европейската комисия след наблюдения и проверки, след това се представя на правителството и се съмнявам, че на този етап някой може да твърди категорично какви ще са констатациите в него. За да се направят верни изводи, е необходима систематизирана информация, с каквато разполагат самите наблюдавани структури. Някои от тях започнаха да коментират в публичното пространство доколко са изпълнени препоръките на комисията. Това обикновено става поради „изтекла информация“ или защото наближава следващият доклад. Самата комисия по-ритмично от нас обявява наблюденията си над България и Румъния пред Европейския съвет. Щеше да ни е много по-полезно, ако българските институции правеха същото на определен период и пред цялото общество, независимо че имаше различни правителства. Така сега всички граждани щяха да са наясно дали има напредък.
Споделяте ли мнението, че всяко правителство съзнателно оставяше негативи на следващото, или просто властите у нас не се интересуват какъв е образът на България в Европа?
– Не споделям тези мнения. Смятам, че всяко правителство, идвайки на власт, е изпълнено с добри намерения. Друг е въпросът за неговите способности да се справи със ситуацията, както и дали работи по предизборните си обещания, или те остават последното, към което се придържа. Приблизително така стоят нещата и с образа на страната ни в Европа. Управляващите не желаят да се изнасят лоши неща в европейските институции, а опозицията смята за свой дълг да алармира за всички нередности. Това, което разграничава партиите и правителствата при смяна на ролите им, е компетентността. Много добре трябва да се знае кои въпроси са от национално и кои от европейско равнище. Може, както направи ДПС, да се каже в Европа, че партията е за продажбата на земя на чужденци, защото това е задължение, което сме поели. Не е същото да се сигнализира за промени в закони, които са изцяло от национална компетентност и не противоречат на европейското законодателство.
2014 година е важна за България и Европейския съюз заради изборите през май. Кои основни задачи стоят пред депутатите в следващия Европейски парламент?
– Първата задача ще бъде избор на председател на Европейския парламент, а след това на председател на Европейската комисия (ЕК). Това е нов момент в процедурите, произтичащи от Лисабонския договор – председателят на Еврокомисията да бъде излъчен от европейската партия, спечелила мнозинство в Европейския парламент. Така, гласувайки през май пряко за евродепутати, хората гласуват непряко и за председател на ЕК. От 2014 г. започва новият програмен период за Европейския съюз, който продължава до 2020 година. В него ще се прилагат нови регламенти за общата селскостопанска политика, за регионалната политика и сближаването, за териториалното сътрудничество, за рибовъдния сектор. Нови правила има и за хоризонталните програми, които се финансират от ЕС, и т. н. Тяхното прилагане ще бъде следено и от комисията, и от евродепутатите. Прогнозирам също, че поради трудното излизане от кризата на вниманието на евродепутатите ще стоят въпросите за повече работни места и за растеж на икономиката.
Очаква се 2014-а да е нелека за бизнеса. Освен че ще е нулева за усвояване на нови средства по европрограми (макар и да има пари за усвояване по стари програми) , ще трябва да се подготвяме и за следващия програмен период. В кои сфери българските евродепутати биха могли да лобират, за да подпомогнат икономиката на страната ни?
– Всички оперативни програми и условия по тях ще бъдат разработени в оптимални срокове. Мисля, че 2014 г. няма да бъде пропусната и ще може да се кандидатства. В Европейския парламент се гледат доклади във всички секторни политики. Много от тях косвено влияят върху икономиката – като образованието, заетостта сред младежите. Кризата стана причина Европа да заговори за цяло едно „изгубено поколение“. Специално внимание ще продължи да се отделя за подкрепа на младежите, също и за намаляване на административната тежест за бизнеса. Аз настоявам и за унифицирана рамка, съгласно която държавите членки да валидират неформалното обучение и придобитите чрез него умения. През настоящия мандат започна обсъждането и на т.нар. „интелигентна специализация“ в европейската икономика. В това отношение ще има място за единна работа от всички евродепутати.
Каква е оценката Ви за българското правителство?
– Настоящото правителство работи под натиск от първия си ден – граждански, политически, притиснато е от рутинните задачи, но и от такива, които засягат важен дългосрочен период, за който вече говорихме. Това наложи динамика в работата му и съвсем друг стил в сравнение с правителството на ГЕРБ. Неговите членове не говорят излишно, не драматизират, нито преекспонират работата си. За шестте му месеца най-видими са решенията в областта на социалната политика, насочени към най-бедните и уязвими общности, които действително се нуждаят от подкрепа. Макар и минимален засега, но се отчита и растеж на БВП, работи се за изграждане на нови мощности. Правителството е концентрирано върху растежа в икономиката.
Как оценяването призивите за предсрочни избори за национален парламент?
– Законите в страната определят кога се провеждат избори за национален парламент. И е нормално, когато е започнало изпълнението на определена програма да има време, в което да се постигнат резултати. Сега не са необходими предсрочни избори, за да не се губи темпото и за да могат да се договорят с Европейската комисия оперативните програми за новия програмен период. При предсрочни избори ни чака безвремие за икономиката.
Наскоро като представител на либералите и демократите в Европа организирахте у нас дискусия за равнопоставеността между половете. В тази графа ние отново сме на дъното. Защо е така и какво трябва да се направи, за да се изведат пред прожекторите жени от всички професии?
– България е на предпоследно място в Европейския съюз по равенство на половете. След нас е Румъния. Това показва специално разработен индекс на Европейската комисия. В света сме на 43-о място от 136 държави, а Румъния е на 70-о. За да се постигнат по-добри резултати, е необходима икономическа независимост за жените и условия, които да позволяват на жената по-лесно да съвместява личния, професионалния и обществения живот. И разбира се – уважение, което да се възпитава и изгражда още от най-ранна възраст и в цялото общество.
А как бихме могли да задържим младите хора в България? Колко силна икономика трябва да имаме и докога да чакаме, за да получат те заплати според европейското си образование и можене?
– Отговорът е лесен, изпълнението е трудно. Ще ги задържим с добро образование, с възможности за работа и успешна реализация. Младите ще искат да стоят в България дори и да не получават европейски заплати, когато виждат, че хората и те самите живеят свободно и спокойно. На цялото ни общество му е необходима увереност, че ако днес направим добре едно нещо, утре или в дългосрочен план, то ще доведе до добър резултат за хората.
Бихте ли разказали случай от политическото си битие в Брюксел, при който отделните групи сте били единни? И друг пример, при който е имало люти спорове?
– Прави чест на всички български евродепутати, че сме били единни винаги, когато се защитава национален интерес – и в гласуването за компенсациите за реакторите на АЕЦ „Козлодуй“, и по отношение на политиката към Македония. Излязохме с обща декларация по търговското споразумение ACTA. Еднаква е позицията ни за Шенген, за дискриминационните мерки срещу българските работници. По тези теми сме обединени и всеки лобира в европейското си политическо семейство за подкрепа. Споровете са по вътрешнополитически теми, които са разглеждани на заседания на Европейския парламент и които са провокирани от политически пристрастия.
В навечерието на коледните и новогодишните празници какво си поставяте за цел като политик, общественик, майка и съпруга?
– В навечерието на празниците е най-добре да си пожелаем здраве. Пожелавам го както на най-близките ми, така и на всички български граждани! Нека духът ни да е силен, да бъдем много работоспособни, подкрепата един към друг да е голяма! Иска ми се и аз, и всички на отговорни позиции да съумяваме да градим доверие към действията си и към политиката, която следваме.
Знаете на френски език Жак Превер. Кои негови стихове ви помагат в тежки моменти?
– „Ние сме всичките дни …
ние сме този живот…“
